Нито растения, нито животни, гъбите играят важна роля в природата.
Представете си ябълково дръвче, което расте изцяло под земята, а отгоре виждаме единствено ябълките, изникващи мистериозно през есента. Общо взето така е при гъбите. Основната част на структурата им представлява обширна мрежа от тънки нишки, наречена мицел. Често виждаме единствено плодното тяло на гъбата, което се показва над земята, обикновено в края на лятото или през есента.
Мицелът на гъбите расте през храната си, която може да е почва, изгнили листа, мъртви дървета, кората на живи дървета или дори мъртви животни. Нишките, наречени хифи, могат да достигнат огромни разстояния в търсене на храна. Макар някои гъби да нападат и убиват живи растения (особено дървета) и животни, повечето се възползват от разлагащ се материал.
Много дървета, орхидеи и други растения не могат да растат, ако около корените им не растат гъби. Тази симбиоза се нарича микориза и при нея растението получава полезни вещества от почвата, а в замяна предпазва гъбата. Това е доста ефективно партньорство, издържало изпитанието на времето. Във фосили на растения отпреди 400 милиона години в Шотландия са открити гъби в корените им.
Гъбите някога са били класифицирани като растения, но са толкова уникални, че учените днес са им заделили цяло царство. То е толкова огромно, че обхваща невероятно голямо разнообразие от видове, всеки със своите уникални стратегии за оцеляване и биологични особености. Дори днес знаем изключително малко за гъбите, а се смята, че има около 5 милиона вида, от които сме класифицирали едва 100 000.
Около 1/3 от гъбите се размножават използвайки повече от един метод, както полово, така и безполово. И в двата случая спорите на гъбите често се разпръскат активно чрез голяма сила и на големи разстояния. Това става благодарение на специализирани механизми в устройството на гъбите, които позволяват изстрелването на спорите. При някои гъби например се събират субстанции, които повлияват на обема на клетката и баланса на течности, което позволява експлозивното разпръскване на спорите във въздуха.
При така наречените балистоспори, гъбата образува малка капка вода. Когато спората влезе в контакт с капката, тя се изстрелва с ускорение повече от 10 000g. Други гъби пък разчитат на насекоми да разпръснат спорите им, привлечени от ярките цветове на плодните им тела.
Най-голямата колония гъби в света се простира на 8.9кв/км и се смята, че е на възраст 2400 години. Макар да не може да се направи точно изчисление, общата й маса вероятно е над 600 тона. Ако тази колония се приеме за единичен организъм, това означава, че е най-големият такъв в света по размер и маса.
Гъбата phellinus ellipsoideus на остров Хайнан пък има най-голямото плодно тяло. През 2011г е открито плодно тяло с дължина над 10м и маса 500т, а възрастта му е изчислена на 20 години.
Ако намирате тази публикация за интересна , помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.