През ХIII век пр.н.е. по заповед на фараона Рамзес II в скалите Абу Симбел, намиращи се на западния бряг на река Нил, са изсечени два храма. Големият скален храм е посветен на самия фараон, а малкия – на богинята Хатор и съпругата на фараона Нефертари.
Повод за създаването на двата храма е победата, която Рамзес Велики извоюва във войната с хетите. Пред храма са издигнати четири 20-метрови статуи. Три от статуите са изображения на боговете, покровителствали армиите на фараона в битките – Амон, Ра-Хорахти (божествената реинкарнация на самия Рамзес в съчетание с бог Хор) и Птах. Четвъртата скулптура представя самия Рамзес II. За отбелязване е, че и боговете са изобразени в облика на Рамзес.
В краката на Рамзес Велики са изсечени малки фигури на семейството му – съпругата му Нефертари, майка му и децата му. Погледът на каменния фараон постоянно гледа към изток и всеки ден посреща изгряващото Слънце.
Историците предполагат, че датата на раждане на Рамзес се пада на 22 октомври или на 22 февруари. Точно поради тази причина, два пъти годишно на тези дати в Абу Симбел се провежда Фестивала на Слънцето, който в истинския смисъл на думата е едно великолепно представление на светлината.
Разположението на храма и елементите му е така разчетено, че първите сутрешни лъчи на Слънцето да проникват през входната ниша и да осветяват през 65-метровия коридор лицето на статуята на Рамзес в храма. В 6 часа сутринта на 22 февруари и 22 октомври светлината в продължение на 6 минути озарява статуите на Ра-Хорахти и Амон и цели 12 минути свети върху лика на Великия фараон.
Освен това, светлинните лъчи преминават така, че статуята на бога, повелител на подземното царство – Птах, остава изцяло в сянка.
Заради строителството на язовира Насър от 1964 до 1968 година се провеждат спасителни операции по проект на ЮНЕСКО и двата храма са разглобени и преместени на платото, на 64 метра по-високо и на около 200 метра от оригиналното им местоположение. Пренасянето на храма е смятано за едно от най-големите инженерни постижения.
