Филипо Бруно, или както е по-известен Джордано Бруно (той е и Бруно от Нолано) се ражда в семейството на войник. Родното му място Нола е близо до Неапол. Точната дата на раждането му не е известна; знае се, че е роден през 1548 година.
На 17-годишна възраст, през 1565 година Филипо Бруно постъпва в доминикакнски манастир, където му дават името Джордано. Точно като монах в манастира се запознава с трудовете на Николай Коперник и от наученото стига до заключението, че представите на Църквата за същността на природата и явленията са абсолютно грешни. Джордано Бруно започва да участва в публични диспути из цяла Европа, на които уличава Църквата в невежество.
Връщайки се в Италия през 1592 година, заради убежденията и нападките си спрямо догмите на християнската религия, е арестуван и хвърлен в затвор. Основното обвинение за ареста му е не самата идея за безкрайността на Вселената и съществуването на много други светове, колкото самият факт, че подлага на съмнение основите на вярата.
Осемте години, прекарани в тъмниците не успяват да променят възгледите на Джордано Бруно. Вярата в правотата на съжденията му остава непоколебима, въпреки изтезанията, на които е подложен. Пред възможността да спаси живота си, отричайки се от убежденията си, Джордано Бруно избира кладата.
На 17 февруари 1600 година по присъдата, произнесена от съда на Светата инквизиция в Рим, на площад Кампо ди Фиори Джордано Бруно е изгорен публично. Последните думи, които произнася от кладата (според легендите) звучат така: “Душата ми ще се въздигне заедно с дима към Рая. Да изгориш, не означава да опровергаеш”.