Едва ли е възможно с точност да се каже, кога египтяните са наричали своята земя „ТА КЕМЕТ”, което означава „Черна земя”. Вероятно това име е свързано с цвета на наносите, когато е прииждала Нил. Египет е древногръцко име, означаващо „Свети”.
В древен Египет, реката се е наричала на бог Хапи. От там и името ѝ. Древните гърци, кръстили реката Нил, под което име е известна и до сега. Съгласно вярванията, Нил (Хапи) извирал от Нун (първичното вселенско море), обикалял сушата и се вливал отново във Вселенското море. Той разделял Египет на две части: Черната земя и Червената земя.
На гръцкият историк Херодот (5 в. пр. н.е.) се приписват изказвания, че Египет е дар на Нил. Той е имал основание да го каже. Страната Та Кемет е зависела изцяло от реката. А, нейното устие, с много ръкави е имало формата на гръцката буква Δ (делта). В южния ъгъл на триъгълника, се намирал Мемфис (2500 г. пр. н.е), древната столица на „Та Кемет”.
Древни мареографни станции
Река Нил е била доста своенравна. Когато при пълноводие, водата приждала недостатъчно, добива намалявал. Когато водата прииждала много стремително – се застоявала, се бавел посевът и съответно добивът. Египтяните непрекъснато следели движението на водата. По дължината на Нил имало 12 измервателни кладенци (древни мареографни станции), където древните инженери (жреци), измервали нивото на водата. Един такъв измервателен кладенец до днес може да се види на о. Елефантина.
Древноримският писател Плиний Старши (І в.пр.н.е.), в своята „Естествена история” е писал: „Когато нивото на водата се е вдигало, не било разрешено да се плава по Нил. Степента на покачване на водата се е отчитала с помощта на кладенци със специални знаци. Нормалния прилив на водата е бил 16 лакти (≈ 8 м). Ако приливът е по-голям, водата отстъпва бавно и се задържа…”. Въведени били следните норми: „При прилив 12 лакти настъпва глад, при 13 все още се търпи глад, а при 16 – изобилие. Най големия прилив, по негово време бил 18 лакти, при император Клавдий, а най-малкия – 5 лакти…”
Естествен резултат от нарушение на режима на Нил, били „гладните години”. Тогава имало глад, епидемии и бунтове.
За да намалят зависимостта на населението от капризите на реката, египтяните строели водоеми, стени, канали и басейни, които пълнели с вода при разлив и после изпускали в долината.
Фараоните
В „История на Египет” на древноегипетския жрец-историк Манетон от Себенита (върховен жрец при Птолемей І и ІІ– 306-283 г.пр.н.е.) е писал: „Фараонът е значел повече за египтяните даже от боговете. Той се определял като „божественият управител на земята Кемет”. Имал е едновременно две същности – земна и божествена. В земното си превъплащение, той е олицетворявал бог Хор, а след смъртта се превръщал в бог Озирис. Негова задача е била да поддържа Маат (богинята на справедливостта и световния ред) и да унищожава Исфет (хаоса и несправедливостта). Такива задачи могат да изпълнят не обикновени хора, а „божествени същества”. За тях са строили и величествените храмове…
Мерки на древен египет
Египтяните са имали три единици дължина: лакът (466 мм), което се равнява на седем длани (66,5 мм), което от своя страна се равнява на четири пръста (16.6 mm .) Дългите разстояния се измервали в десетки или стотици на лактите или ръцете. Лесно е да се види, че страната на основата на пирамидата Хеопс е точно 500 лакътя.
Първичните египетски богове
Думата „Бог” при древните египтяни се е различавала от смисъла който са влагали гърците и римляните. При тях под името „бог” се разбирала цяла философска система. Богът е творец – материя, дух, пространство, време, небе, Слънце, Луна, Земя или герои от изминали епохи основатели и строители на държавата.
Първоначално в Египет е имало четири неразделни бога:
1. Материята(Нет) – Това е веществото от което всичко се е случило. Това била Богинята Нет. Тя била Несътворена. Първоначално е била неодушевена и носела в пространството…
2. Духът- Енергията (Неф)– Той с действието си създава живота и движи материята и всичко останало в пространството…Това е Бог Неф.
3. Пространството (Пащ) – То е безкрайно. В него се създава и изчезва материя. Това е мястото, където става всичко… Това е Богиня Пащ.
4. Времето (Себек)– То е било, е и ще бъде. Няма начало и край… Отрязъкът за който става движението на материя и дух в пространството. Това е Бог Себек.
Материя, дух, пространство и време са неразривно свързани един с друг. Тези четири, са били най-великите богове. Те са Единния бог, чрез който всичко се е случило, случва и ще се случва… Това е АМУН (Ам-не (скрит) и Ун-отворен)). Амун е във всичко. Част от безформената материя се е превърнала в Света (Слънчевата система) със своите планети. Този дух се движи в пространството за определено време. Този четириединен бог е създал Първичния огън (взрив) и топлината – (Мент), който е необходим за всички неща. Под влияние на Първичния огън, част от материята и духа са се разпръснали и образували Космоса – галактики, междугалактично пространство, черни дупки и планети. Но те са останали в Амун.
След това топлината, действаща вътре в системата, е създала първичния огън (Бог Птах). Той е осигурил животвот за растителността и животните. От изпаряванията се е появила влагата… От тази топлина се родила (образувала) Земята. С част от първичната материя, началния огън създал – Атмосферата, небесния свод (Пе), Слънцето (Ра), Земята (Ануке) и Луната (Еаг). И така:
І. Амун – четириединен и непостижим, състоящ се от:
1. Богиня Нет – материя, вещество;
2. Бог Неф – първичен дух, енергия;
3. Богиня Пащ – безкрайно пространство;
4. Бог Себек – неразделно време, вечност;
ІІ. Божества в Слънчевата система:
1. Бог Мент – творящ дух;
2. Бог Птах – първоначален огън, топлина;
3. Богиня Пе – небесен свод;
4. Богиня Анке – земя;
5. Бог Ра – Слънце;
6. Бог Еаг – луна;
7. Богиня Сате – светлата полпвина на света, ден;
8. Богиня Гатгар – тъмната половина на света, нощ;