Списък с най-големите съкровища, извадени от океани и на различни места по планетата, публикуваха американски търсачи на изгубени скъпоценности. Сред най-гръмките находки на нашето време е тази, направена през 2005-а година на острова на Робинзон Крузо.
Всъщност това е остров Мас-а-Тиера, Чили. Там са открити златни дублони, пиастри истатуетки от времената на инките. Общата сума, на която е оценено съкровището, е десет милиарда долара.
Съкровището е открито от голяма група златотърсачи, която била спонсорирана от голяма американска компания. Две години по-рано, през 2003-а година, търсачи на съкровища попаднаха на истинска находка във Флорида.
Те се гмуркали месеци наред, докато не открили огромен тъмно зелен смарагд, с тежест повече от четиридесет карата. Камъкът на стойност на един милион долара е бил намерен до потъналия преди четири века испански галеон „Санта Маргарита”.
Отново през 2003-а година от дъното на Атлантическия океан е вдигнат отдавна потъналия параход S.S. Republic. Той потънал през 1865 година, а на борда му имало 180 милиона долара.
Огромната сума пари била предназначени за възстановяване на разрушенията в южните щати на Америка след Гражданската война, която се развихрила от 1861 до 1865 година и нанесла много поражения.
През 2002-а година британската геологопроучвателна компания Subsea Explorer открила кораб на Оливър Кромуел, потънал преди много години близо край бреговете на Шотландия.
Откритите на борда съкровища се оценяват на над три милиарда долара. През 1985 година пък американският гмуркач Мелвин Фишър неуморно се гмуркал, за да събира съкровища от потъналия испански галеон Аточа.
Усилията му били възнаградени, тъй като той събрал скъпоценни камъни, злато и сребро на стойност над четиристотин милиона долара. Според френските закони намереното съкровище се дели на две – между този, който го е намерил, и между собственика на земята.
Британските търсачи на съкровища се следят от Британския археологически съвет, който забранява разкопки и търсения в районите на археологически паметници. Намереното съкровище се занася в полицията, а оттам го предлагат на музеи.
Ако нито един музей не прояви интерес, съкровището остава за този, който го е намерил. Конгресът на САЩ е приел закон за експедиции, засягащи плавателни съдове. Зоната на три мили около потънали кораби, се обявява за национален парк, а самите кораби – национално богатство.
Работата по гмуркането се осъществява само с разрешение от властите. Според международното право страната, която е собственик на потъналия плавателен съд, има право на половината от стойността на съкровищата.
Останалото се разпределя между държавата, в чиито води е открит корабът, и компаниите, които търсят съкровища.