Поглеждали ли сте някога стари пиратски карти? На много от тях могат да бъдат видени странни чудовища. Уж онези, които мореплавателите са срещали по пътя си…

Най-вероятно тези същества са били делфини или тюлени. Без помощта на съвременната морска биология обаче приличат на морски дракони в неоткрито кътче на света.

Митът е бил основна движеща сила в онези години и историите на тези зверове са плашили жените на поколения мореплаватели, пише Viral Nova.

1555 г. Морският змей се заражда като норвежки мит. Историите за него продължават дори днес с чудовището от Лох Нес.

1621 Г. Името на този звяр е Яскониус. Според легендите свети Брендан е акостирал на гърба му, но е забелязал люспестите хълмове и осъзнал, че това не е остров.

1573 г. Една страховита кръстоска между орел и скат. Едно особено ужасяващо създание, сътворено от картографите. Според легендите ако го уловиш и го поднесеш на крал, ще получиш огромна награда.

1572 г. Трудно е да се каже кое е вдъхновило създаването на тази морска химера (освен може би халюцинациите по време на някоя треска). Има опашка на змия, която гори с огън. Освен това обаче лицето й наподобява това на птица и изстрелва дим.

1570 г. Моряци, които вероятно не са виждали жена с месеци, често твърдели, че попадали на русалки. Една традиция, която може да се проследи до сирените в гръцката митология.

1560 г. Моряците, плаващи из Средиземноморието, се страхували особено много от тюлените Черуб, които имали лица, подобни на деца. Истинската заплаха обаче идвала от вълчеподобния Зифиус, който ловувал Черуб.

1101 г. В Швейцария през 12. век се смятало, че всяко земно животно имало своя морски вариант. И така – представяме ви Слонът-риба.

1250 г. Кракенът е може би най-известното морско чудовище. Води началото си от скандинавска приказка. Смятало се е, че най-опасното нещо при него не са пипалата му, а водовъртежът, който създавало.

1554 г. Морският епископ е странна концепция, според която съществува подводно кралство на набожни католици. Периодът се е характеризирал с множество религиозни борби, така че има известна логика морските чудовища да приемат облика на духовници.

1539 г. Олаус Магнус твърдял, че Морската свиня бродела във водите на Северно море над Германия. Чудовището имало остри бивни, драконови крака и няколко очи, разпръснати по тялото му.

1539 г. Отново според Олаус Магнус 3.6-метров морски носорог живял край крайбрежието на някои острови. Обичал да похапва омари.

1567 г. В един момент става ясно, че картите ще се продават по-добре, ако са населени с интересни митологични същества. Именно поради тази причина по-долната морска камила не се базира на някаква легенда. Малко или много изглежда сладка.