Орловите нокти се смятат за първите елементи, използвани от неандерталците за направата на украшения. Тази практика се е разпространила из Южна Европа в периода между 120 000 и 40 000 години. Сега учените са открили първите материални доказателства за декоративната употреба на орлови нокти на Иберийския полуостров.
В статия за списание Science Advances учените описват находките, на които се натъкват в пещерата Форадада в Калафел. Водещ автор в изследването е Антонио Родригес-Идалго от Института за еволюция в Африка (IDEA), който е и член на екипа на проекта Prehistoric Studies and Research Seminar (SERP) в Университета на Барселона.
Интересното в находките и изводите на това изследване се състои във факта, че артефактите са „най-модерното“ декоративно произведение от такъв тип, отнасящо се към периода на доминация на неандерталците. То е и първото, откривано на Иберийския полуостров. Находката разширява времевите и географските граници по отношение на този вид неандерталски украшения. Според Антонио Родригес-Идалго, артефактът би могъл да се нарече „последното колие, изработено от неандерталците“.
„Неандерталците са използвали орловите нокти като символични елементи, най-вероятно като висулки на колиета. Тази практика води началото си още от началото на средния палеолит“, пише Родригес-Идалго. В конкретния случай, в пещерата Форадада изследователите се натъкват на костни останки от испански императорски орел (Aquila Adalberti), чиято възраст е над 39 000 години. По тях има следи, които подсказват, че орловите нокти целенасочено са отделени от тялото и то по начин, който да ги направи пригодни за употреба като висулки за колие.
Откритите останки са от ляв крак на голям орел. От следите по тях, както и след аналогия с останки от различни праисторически обекти и етнографски изследвания, учените са достигнали до извода, че птицата не е умъртвена, за да бъде консумирана като храна, а със символична и ритуална цел. Орловите нокти са най-древните примери за декоративни елементи, използвани на територията на Европа; практиката е по-древна дори от раковините с отвори, откривани в Северна Африка, които са дело вече на представители на Homo sapiens sapiens.
Находката се отнася към Шателперонската култура, която е типична за последните неандерталци, населявали Европа. Времево това съвпада с момента, когато този вид влиза в контакти с със съвременния човек (Homo sapiens sapiens), чиито представители от Африка предприемат миграции към Стария континент през Близкия Изток. Хуан Игнасио Моралес, участник в екипа на SERP и автор в настоящото изследване, изказва хипотезата, че практиката на използване на орлови нокти като декоративни орнаменти, може би е културно предадена от неандерталците на съвременните хора, които са я приели, след като се заселват в Европа.
Пещерата Форадада заема меридионално място в ареала на разпространение на Шателперонската култура. Находката на практика променя картата на територията, където преди 40 000 години се извършва още една стъпка от прехода от средния към късния палеолит и където най-вероятно е имало взаимодействие между неандерталци и представители на съвременния човек.
Проучвания в пещерата Форадада се извършват от 1997 година насам. В момента надзорът на разкопките и изследванията се ръководи от Хуан Игнасио Моралес и Артур Цебрия. Археологическите проучвания на обекта се извършват в рамките на проекта SERP, който се финансира от Министерството на културата и каталунското правителство, съвместно с Министерството на науката и образованието и с участието на Университета на Барселона.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>