[ad_1]
Два пъти през годината се случва явлението, което наричаме слънцестоене. През лятото точно на обяд слънцето е максимално високо над хоризонта, а през зимата – максимално ниско.
В деня на зимното слънцестоене нашата звезда видимо се изкачва най-малко над хоризонта. Това се случва всяка година на 21 или 22 декември и тогава денят е с най-малка продължителност, а нощта е най-дългата в годината. Моментът, когато настъпва слънцестоенето всяка година е различен, заради факта, че продължителността на слънчевата година не съвпада точно с календарното време.
През 2021 година в 17:59 часа на 21 декември българско време Слънцето ще е преминало през точката, която е максимално ниско над южния хоризонт и с това ще настъпи астрономическата зима в Северното полукълбо (за граждански нужди изгревът в този ден е в 07:54 часа, а залезът – в 16:56 часа; продължителността на най-краткия ден в годината е 9 часа и 2 минути).
Нощта на 21 срещу 22 декември е най-дългата в годината. След този момент, точката, в която Слънцето се намира по обед, постепенно да се изкачва все повече над хоризонта. Това продължава през зимата и пролетта, докато звездата ни достигне най-високата точка в деня на лятното слънцестоене. Следват лятото и есента, през които видимо точката, до която Слънцето се издига над хоризонта по обед, „слиза“ все по-ниско, за да достигне минималната височина над хоризонта по време на зимното слънцестоене.
По време на зимното слънцестоене на ширините зад 66,5 паралел Слънцето изобщо остава невидимо – само избледняването на сумрака показва, че то се намира някъде под хоризонта. На самия Северен полюс на Земята даже липсва и сумрака – в регионите зад полярния кръг настъпва тъмнината на арктическата зима.
В момента на зимното слънцестоене, Слънцето пресича 18-часовия меридиан и започва да се изкачва по еклиптиката, на път към пролетното равноденствие, когато ще пресече небесния екватор.
Дните на слънцестоенето са забелязани от предците ни в много дълбока древност. През зимата, по време на най-късия ден в годината, навсякъде по света хората са провеждали, а и до днес провеждат обреди, с които да измолят завръщането на светилото, даряващо на земята топлина.
По зимното слънцестоене са гадаели за бъдещата реколта. В древни времена са смятали, че ако на 21 декември по дърветата има скреж, то реколтата от зърно ще бъде добра.
Древните славянски народи отбелязвали зимното слънцестоене с езическите си ритуали, които бележели началото на Новата година. От там идва връзката с божеството Коляда, пренесено в наши дни в Коледните обичаи и обреди. В центъра на празника на Коляда е огънят, отъждествяван и призоваващ слънчевата светлина и топлина, които след отминаването на тази нощ трябва да се завърнат и да стават все повече и повече. Ритуалните пити, които се месят за този ден, по форма също напомнят на Слънцето.
В Европа от този ден започвал цял цикъл от празници, които продължават цели 12 дни. В основата на езическите обичаи отново стои преломният момент на “отмиращото” и “възраждащото се” Слънце, което ще даде нов живот и сили на природата през пролетта.
В германските народи традицията се отбелязва с празника Йол. През дванадесетте празнични дни всички се отдавали на групови веселия, прерастващи в оргии. По време на тези дни никой не бивало да остава сам. От ритуалите на Йол до нас са достигнали рождественските венци, изплетени от клоните на джел (самодивски чемшир), имел и бръшлян – свещените вечнозелени растения, олицетворяващи прераждащата се природа във вярванията на германските народи. Всъщност, за древните ни предци Йол е най-големият и свещен празник. В тези нощи всички светове се срещат в Мидгард. Богвоете и богините слизат на земята; тролове и елфи се присъединяват към хората и заедно се веселят. Мъртвите предци се завръщат от Долната земя.
Планинците от Шотландия си имат свой обичай – пускането на слънчеви колела. Намазвали бъчва с катран, запалвали го и я пускали да се търкаля по някой склон.
Зимното слънцестоене най-рано започва да се отбелязва в древен Китай (в китайския календар сезоните са 24). В древността, племената, живеещи на териториите на днешен Китай смятали, че от този ден насетне започват да набира сила мъжкото начало в природата и започва новия годишен цикъл. Денят на зимното слънцестоене се смятал за щастлив и достоен за празнуване. През този ден цялото население – от императора до най-бедния селянин – си вземали “отпуск” и никой не работил. Армията се привеждала в състояние на очакване на призраци, всички гранични крепости затваряли вратите си, всички търговски дюкяни пускали кепенците. Хората ходели на гости на близките си и си разменяли малки подаръци.
В китайските ритуали са включени жертвоприношения на бога на Небето и на предците. Пак по традиция китайците на този ден ядат каша от фасул и лепкав ориз, за да се защитят от зли духове и болести. Изобщо, в Китай зимното слънцестоене си остава един от важните за традицията празници.
В Индия денят на зимното слънцестоене се нарича Санкранти и се отбелязва в индуските и сикхските общини. В нощта преди празника се палят огньове, чиято жарава символизира топлината на Слънцето, което започва да стопля земята след зимните студове.
––––
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
[ad_2]
Source link