Тази история може да започне от мартенските иди на 44 г. пр.н.е. – денят, в който консервативно настроените в римския сенат привърженици на републиката убиват пожизнения диктатор Гай Юлий Цезар. Малко преди това Цезар започва подготовка да поведе легионите на изток, за да реши проблемите на Рим, които му създава Партското царство. Диктаторът вече е променил завещанието си и като свой наследник е посочил 19-годишния тогава Гай Октавий.
Смъртта на Цезар заварва Октавиан в Гърция, където осиновилият го Цезар го е пратил, заедно с Марк Випсаний Агрипа, за да се учи от гръцките майстори на риторика и природни науки. Гай Октавий не знае, че предстои да наследи Цезар. Когато научава за смъртта му и за това, че най-великият от мъжете на Рим му е завещал цялото си наследство, младежът решава, че на всяка цена ще доведе започнатите от приемния му баща реформи до край и ще накаже убийците му.
 |
| Убийството на Гай Юлий Цезар |
Силните на деня в началото не виждат заплаха в неопитния младок. Марк Антоний, който е в роднинска връзка с Цезар, е бесен, защото противно на всички очаквания в римското общество, не той, а Гай Октавий е посочен за наследник. Твърде скоро врелите и кипели в политическите и военни дела “стари хиени” се оказват принудени да се съобразяват с Октавиан. Стига се до безизходна ситуация, в която дори противопоставянето и гражданската война не предлагат решения. Така се ражда вторият триумвират. Властта над Сената и народа на Рим е поделена между Гай Октавий (който настоява да го наричат с приетото след осиновяването име Цезар), Марк Антоний и Марк Емилий Лепид.
 |
| Октавиан Август в одеждите на върховен жрец |
Лепид трябва да управлява северните части на Африка, откъдето постъпва не малка част от зърното, с което се изхранва почти милионното население на Рим. Марк Антоний получава владенията в Изтока. За Октавиан остават западните провинции и нелеката задача да се справя с управлението на Рим и Италийския полуостров. След дълги години на борби и противопоставяне, най-далновиден и способен да се справи с управлението се оказва Октавиан. Първо Марк Емилий Лепид е отстранен от триумвирата, защото се опитва да се възползва и да окупира Сицилия – вторият основен източник на зърнени култури за Рим. После битката за властта се свежда до противопоставянето между Марк Антоний и Октавиан.
Разгромът на легионите на Антоний и постоянното обработване на мнението на сенаторите в Рим, дават на Октавиан пълната победа. След края на гражданската война, приключила със смъртта на Марк Антоний и египетската царица Клеопатра, Октавиан се завръща в Рим. През 28 г. пр.н.е. сенатът му гласува правото на троен триумф. Разкошните шествия по улиците на Рим са за победите му в Сицилия, Илирия, и за спечелената война в Египет.
Гражданската война е приключила. Октавиан е научил урока си от жестоката смърт на Цезар. Знае, а и винаги е твърдял, че трябва да се откаже от гласуваната му власт като триумвир. Но няма никакво намерение да се отказва от голямата си цел – да осъществи мечтата на Цезар за един могъщ Рим. Първо използва правата си като цензор, за да отстрани от сената привържениците на Марк Антоний. След това решава, че е дошло време да върне властта на Сената и народа на Рим, а той самият да се оттегли и да продължи живота си като “обикновен сенатор”.
В началото на януари 27 г. пр.н.е. Октавиан официално и формално се отказва и връща пълномощията си на Сената. Позовава се на това, че мирът е установен, а личното му здраве е разклатено. Сенаторите обаче го “молят да не оставя републиката” и го задължават да остане начело на Римската република. Разбира се, това е внимателно подготвян и инсцениран акт.
С новите му права, Сената дава на Октавиан 10-годишно управление на стратегически важните Египет, Кипър и провинциите Испания, Галия и Сирия.
След триумфите си Октавиан се замисля за новото име, което да приеме – обичайна практика в римската аристокрация. Така на 13 януари 27 г. пр.н.е. по време на заседание на Сената е повдигнат и въпроса за титуловането му, освен че са му гласувани и пожизнени длъжности. Дебатите по темата са отложени. На 16 януари 27 г. пр.н.е. заседанието на Сената е подновено и по предложение на сенатора Мунаций Планк, “бащите на отечеството” удостояват Гай Октавий Цезар с титлата Август – т.е. “възвишеният”.
Октавиан Август обаче настоява да се обръщат към него с принцепс, или “пръв сред гражданите”. Освен новата си титла си запазва и императорските правомощия, за да остане върховен главнокомандващ. С момента на приемането на титлата Август, Октавиан става първият император, а Рим вече е империя.
По-късно месец секстилий, през който се ражда Октавиан, е преименуван на август. Октавиан Август до края на живота си се отнася с уважение към Сената, в отговор на което Сената постоянно го избира за старши консул. Гласувани са му и пожизненото право на трибун и върховен жрец – на практика еднолична и неограничена власт. Формално републиканското управление запазва всичките си атрибути. Новото управление, наложено от Август, е прието да се нарича “принципат” – специфична форма на монархична власт, в която са преплетени монархични и републикански черти.
Не може да се отрече, че Октавиан Август се възползва от предоставената му неограничена власт мъдро и умерено. Дава на империята период на мир, наричан още от тогава “Римски мир” (Pax romana), харчи средствата от държавната хазна разумно и най-вече в посока подобряване на живота на гражданите на Рим.
 |
| Мавзолеят на Август и рода му |
Без да притежава гениалните способности на Цезар, той винаги има ясна цел и се възползва от всички възможности, които му се предоставят, за да постигне желаното. Уважава науката, почитател е на изкуствата и дори се опитва да пише поезия. Отавиан Август насочва Рим по нов път и поставя началото на една епоха, която често се нарича с неговото императорско име – Pax Augusta.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>