[ad_1]
Робърт Фалкън Скот се ражда в Девънпорт, Великобритания, на 6 юни 1868 година. До деветгодишна възраст се обучава у дома, след което го изпращат в момчешки пансион в Хемпшър. Пансионът е специализиран в подготовката на млади моряци, които в бъдеще стават курсанти във военноморското училище “Форстър”. Училището се помещава на борда на стария ветроход “Britannia”, в Дартмут. През 1881 година Скот полага успешно изпитите си и става кадет.
Така започва военноморската кариера на Робърт Скот. През 1900 година е назначен за ръководител на първата Национална антарктическа експедиция с кораба “Дискавъри”. Заедно с близкия си приятел доктор Едуард Уилсън и лейтенант Ърнест Шакълтън изследва неизвестния до момента шелфов ледник и извършва няколко важни за науката открития.
След завръщането във Великобритания през 1904 година е произведен в чин капитан и последователно командва корабите “Викториас”, “Есекс” и “Булвек”. През 1909 година Скот организира нова експедиция за да продължи изследванията си в Антарктида. В края на ноември 1910 година поема на път от Нова Зеландия с платнохода “Тера Нова” и в първите дни на януари 1911 година достига до мястото на предишната си база в пролива Макмърдо. В отряда му се включват шестима офицери и 12 учени. Прекарват първата година от работата си в събиране на скални образци. Едновременно се заемат с подготовка на поход до южния полюс на Земята. За целта на 200 км от базата изграждат голям склад за припаси. Наричат го “складът за един тон”.
На 1 ноември 1911 година Робърт Скот поема към Южния полюс. С четиримата си спътници достигат до полюса на 18 януари 1912 година и откриват бележка, оставена им от покорилата един месец по-рано полюса експедиция, водена от норвежеца Руал Амундсен.
Завръщането към базовия лагер е много сложно. Заради суровото време и огромната умора, преходът им през шелфовия ледник Рос се удължава неимоверно и двама от спътниците на Скот загиват. Първо Едгар Ивънс пада от леден хълм, а месец по-късно изчезва и капитан Лоурънс Оутс, на когото измръзват краката. Сутринта на 16 март той спокойно казва „Ще отида да се разходя“ и изчезва, като никой повече не го е виждал, нито пък е открито тялото му.
Към базовия лагер продължават тримата оцелели – Робърт Скот, Едуард Уилсън и Хенри Боуърс. Правят още четири прехода, но така и не успяват да се доберат до “склада за един тон”. Изпратената спасителна група намира едва на 12 ноември 1912 година палатката им. В нея са вкочанените тела на тримата смели мъже. Не се знае на коя дата са починали, но последната записка в дневника на Робърт Скот е от 29 март 1912 година и в нея е записал: „Знаехме, че отиваме на риск. Обстоятелствата бяха против нас и няма причини да се жалваме. Смъртта е вече близо. За Бога, погрижете се за (не оставяйте) нашите близки!…“.
Съвременниците му описват Робърт Скот като мъжествен, умен, енергичен и целеустремен човек. Способен да запазва самообладание и в най-трудни ситуации, с прекрасна памет и много работоспособен, човек на дълга.
Най-малко в 11 страни по света има паметници на Робърт Скот. Името му носят планини, два ледника, остров и две полярни станции.
––––
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
[ad_2]
Source link