Всички химически елементи, които са по-тежки от оловото, са нестабилни. Това означава, че ядрата им самопроизволно се разпадат и се превръщат в по-леки елементи.
При разпадането на урана се образува торий, който от своя страна също много скоро се разпада. Това продължава до момента, когато не се формира стабилното ядро на оловото.
Веригите на разпадане на различните изотопи – уран-235 и уран-238 – също са различни и в крайна сметка водят до различните изотопи на стабилния метал – олово-207 и олово-206, съответно.
В атомните реактори ядрата на урана се разпадат предимно принудително – под въздействието на неутрони. В този случай продуктите след разпадането на урана може да съдържат много различни химически елементи.
Казано накратко, причината, поради която при естественото разпадане на урана се получава олово е, че това е възможно най-тежкият стабилен елемент.