През 1934 година упорито започва да се разпространява слух, че учени от Третия райх са разработили “смъртоносни лъчи”, с чиято помощ могат да унищожават от дистанция хора и техника. Британското правителство решава, че това е обезпокоително твърдение и е необходимо да се наемат учени, на които да се поръча разработването на подобно оръжие и за нуждите на британската армия.
За да създаде такова оръжие е нает физикът Робърт Уотсън-Уат. Ученият първо доказва, че въпросните “смъртоносни лъчи” на Третия райх са само мит, а след това предлага на правителството да финансира негова разработка, която той развива от няколко години. Идеята му се базира на наблюдения на други учени, които още в края на XIX век обръщат внимание на свойството на радиовълните да се отразяват от предметите на пътя им.
Робърт Уотсън-Уат решава да създаде достатъчно мощен предавател, с чиято помощ да може да се определя местоположението на обекти от големи разстояния. Така на 26 февруари 1935 година Уотсън-Уат провежда първата в света успешна демонстрация на работата на радиолокационна станция. Апаратурата на станцията успява да засече самолет, когато той се намира на дистанция от 13 километра. В годините на Втората световна война създадената от Робърт Уотсън-Уат радиолокационна система играе важна роля за успешната защита на Великобритания от въздушните атаки на луфтвафе. През 1942 година за изобретението си Уотсън-Уат получава и рицарско звание.
Ученият вероятно не е предполагал колко широко в живота ще навлезе изобретението му. Години по-късно, вече престарелият Робърт Уотсън-Уат става “жертва” на собственото си дело, при това в мирно време. Засечен е от полицаи с помощта на радар да шофира с превишена скорост, за което изобретателят на радара отнася солидна глоба.