На легендарният френски крал Луи XIV приписват фразата “Държавата, това съм аз!”. Като оставим настрана, дали монархът наистина я е произнасял или не е, тя красноречиво описва същността на управлението му, продължило цели 72 години.
По времето на “Краля Слънце” абсолютната монархия във Франция достига своя апогей. Но след разцвета неминуемо следва упадък. И най-често съдбата отрежда на наследника на велик владетел да изпие горчивата чаша на бледа сянка на предшественика си и залеза на постиженията му.
Горчивата съдба на “сянка” на Луи XIV се пада на правнука му – Луи XV. Той се ражда на 15 февруари 1710 година и като крал на Франция е запомнен с безкрайната си разточителност и любвеобилност.
Последните години от управлението на “Краля Слънце” са изпълнени с много драматични събития. Бъдещето на управляващата държавата династия, което до този момент изглежда безметежно, изведнъж се оказва сериозно разклатено заради поредицата от внезапно настъпили смъртни случаи с кандидатите за наследници на трона.
През 1711 година умира единственият законен син на Луи XIV. През следващата година кралското семейство е нападнато от дребната шарка. Между 12 февруари и 8 март от това заболяване почиват бащата, майката и по-големия брат на бъдещия Луи XV.
Единственият пряк жив наследник на Луи XIV остава двегодишният му правнук, който е последната бариера пред назряващата династична криза. Животът на невръстния престолонаследник виси буквално на косъм и от смъртта го спасява само намесата на възпитателката му херцогиня дьо Вантадур. Тя опазва малкия Луи от враговете му, но на сериозна цена – престолонаследникът не е оставян без надзор нито за минута, а здравето му постоянно се следи от доверени лекари. Прекомерното обгрижване в детските му години по-късно силно повлиява на характера на Луи XV.
На 1 септември 1715 година петгодишният наследник сяда на трона, след като великият му прадядо почива. Твърди се, че шест дни по-рано, докато е на смъртния си одър, управлявалият държавата повече от 50 години Луи XIV вика при себе си невръстния си правнук. Думите, които отправя към наследника си са достойни за мъдър монарх:
“Дете мое, Вие ще бъдете велик крал. Не ме имитирайте в моя интерес към дворците и войните. Опитвайте се да живеете в мир със своите съседи. Винаги следвайте добрия съвет. Опитайте се да поправите страданието на хората, на които аз съм навредил”.
Разбира се, първите години от управлението на новия крал минават под знака на регентската опека от страна на племенника на Луи XIV Филип Орлеански. През този период различни групировки във френския кралски двор се борят за надмощие. Държавата преживява икономическа криза, а хаосът в дипломацията и външните работи е пълен.
На младия крал спестяват истината за случващото се в държавата. Луи се обучава от епископ дьо Флери, който го възпитава в набожност и благочестие. Свободното си време младият монарх прекарва в компанията на маршал Виларуа, който е готов да изпълнява всичките му прищевки.
Има нещо, което обаче обединява всички групировки във френския кралски двор – страхът от внезапна кончина на Луи, който все още е твърде млад, за да има наследници. Поради тази причина, когато кралят навършва 15 години, го женят за 22-годишната Мария, дъщеря на полския крал “в оставка” Станислав Лешчински.
Бракът се оказва наистина плодотворен – двойката се сдобива с общо десет деца, от които седем доживяват до зрялост.
 |
| Мария Лешчанска |
През 1726 година 16-годишният Луи XV обявява, че поема в свои ръце управлението на държавата, но на практика тя преминава в ръцете на възпитателя му Флери, който става и кардинал.
Луи XV слабо се интересува от държавните дела. Заслугата за това има и кардиналът, който съсредоточвайки в ръцете си твърде много власт, по всякакъв начин се опитва да я задържи, без да я дели с никого. Кардинал Флери избягва да провежда реформи и изобщо се опитва да не прави резки политически ходове. Но предпазливостта в политиката му пречи на най-важната задача – да се подобри икономическото състояние в страната.
В същото време Луи XV прекарва дните си в развлечения и меценатство, раздавайки щедро средства на скулптори, художници и архитекти. Поощрява и учените, занимаващи се с естествени науки и медицина.
Между 1722 и 1774 година за замъците на Луи XV са закупени над 800 картини, повече от хиляда изящни предмета, мебели и т.н.
Изкуството е страст за краля, но още по-страстно Луи XV се отдава на другата си слабост – жените. Кралят има дълъг списък от фаворитки. Броят им главоломно започва да расте след като законната му съпруга Мария Лешчинска, след раждането през 1737 година на десетото дете на краля, му отказва всякаква интимна близост.
След смъртта на кардинал Флери през 1743 година Луи XV най-после става едноличен владетел на Франция. През 1745 година банкерът Жозеф Пари, надявайки се да се сближи с краля, му представя 23-годишната парижка красавица Жан-Антоанет д’Етиол. Банкерът смята, че Луи XV ще хареса младата дама и не бърка в преценката си – Жан-Антоанет става любовница на краля. Но това се оказва не просто мимолетно увлечение. Енергична и амбициозна, младата дама успява да стане освен любовница и най-добър приятел на краля, докато се превръща фактически в негов съветник в управлението на държавните дела.
 |
| Жан-Антоанет д’Етиол маркиза дьо Помпадур |
Така Жан-Антоанет д’Етиол се превръща във влиятелната маркиза дьо Помпадур, официална фаворитка на краля и жена, от чиито решения зависят министри и придворни. Нещо повече – тя диктува насоките във вътрешната и външната политика на Франция.
По-късно, за всички неуспехи на Франция от времето на Луи XV самите французи са склонни да обвиняват мадам дьо Помпадур. Но разбира се, истинската вина трябва да се понесе от самия крал, който така и не успява да преодолее заложеното у него още от детските му години отвращение от занимаването с решаване на държавни дела.
Към края на 50-те години на XVIII век икономическото положение в страната започва рязко да се влошава. През 1756 година Луи ХV, не без натиск от страна на фаворитката си, се впуска в авантюрата, наречена Седемгодишна война, влизайки в конфликта на страната на Австрия, която традиционно е съперник на Франция. Конфликтът не само разорява до край хазната, но води и до загуба на колонии и накърнява силата и авторитета на Франция в международен план.
Кралят, който през детските си години е любимец на цяла Франция и заради това го наричат Многообичаният Луи, започва бързо да губи симпатиите на поданиците си. Предпочита да прекарва времето си в компанията на фаворитките си, които обсипва със скъпи подаръци и в чест на които устройва пищни пирове, до последно изтръскващи средствата от стопената държавна хазна.
Любимо място за краля става “Еленовия парк” – имение в околностите на Версай, специално построено за срещите на Луи XV с фаворитките му. Инициативата за създаването на това любовно гнездо е на маркиза дьо Помпадур. Далновидна и реално мислеща жена, маркизата не желае да загуби ролята си на официална фаворитка, затова взема нещата под свой контрол. Сама подбира и обучава младите жени, които ще забавляват краля в креватните му занимания.
Колкото повече остарява Луи XV, толкова по-млади са любовниците му. Но обвиненията по адрес на краля, приравняващи го до педофил, са силно преувеличени. В “Еленовия парк” основно се появяват момичета на възраст между 15 – 17 години, които по разбиранията за онова време изобщо вече не са деца.
Когато младата любовница спирала да радва кралските сетива, я омъжвали, отпускайки ѝ и солидна издръжка към зестрата.
Най-лесно би било да наречем властолюбивата маркиза “съдържателка на кралския публичен дом”. Но мадам дьо Помпадур в същото време е покровител и за много млади учени, художници и изобщо творчески личност. Благодарение на нея се строят нови и се ремонтират стари дворци, създават се улични ансамбли, които и днес са гордост на Франция. С името на маркиза дьо Помпадур се свърза понятието “Галантния век”. От ума и енергията на тази жена се е възхищавал самия Волтер.
През 1764 година всемогъщата фаворитка почива, навършила едва 42 години. Луи XV приема тази загуба доста равнодушно – за утеха му остава “Еленовия парк”, където на негово разположение винаги има млади и нови красавици.
Смъртта на мадам дьо Помпадур става началото на края в управлението на Луи XV. До този момент отегчен от задълженията си към държавните дела, след края на фаворитката си той напълно се отказва от занимаването с тях – единствената му цел е в хазната да има достатъчно средства, с които да покрива веселият и безгрижен живот на своите любовници.
Парламентът отказва да въвежда нови данъци, но Луи прибягва до сила, за да убеди парламентаристите. През 1771 година направо разтурва парламента с помощта на военните. Подобни мерки само допринасят недоволството да се прехвърли от аристократичните кръгове и върху широките народни маси.
През последните години от живота си Луи XV прекарва времето си предимно в ловуване или сред любимките си в “Еленовия парк”. На придворните, които се опитват да му говорят за броженията сред народа и за катастрофалното състояние на финансите на държавата, винаги отговаря с фразата, произнесена някога от мадам дьо Помпадур, когато я упрекнали в разточителство: “След нас и потоп!”.
На самия Луи XV не е съдено да доживее “потопа”. През 1774 година поредната млада любовница заразява краля с едра шарка. На 10 май 1774 година Луи XV почива във Версай.
На престола сяда внукът на Луи XV, Луи XVI. Новият крал не споделя увлеченията на дядо си и ненавижда “Еленовия парк”. Но именно той става жертва на “потопа”, залял Франция като следствие от управлението на Луи XV и маркиза дьо Помпадур.
Историята, уви, е доказала, че дори и кралски врат не може да устои на острието на гилотината…
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>