Знаете ли, че Наполеон Бонапарт имал мистериозно преживяване в Хеопсовата пирамида? Когато няколко от най-доверените му хора попитали Наполеон какво се случило в пирамидата, Наполеон отвърнал: „Дори и да ви кажа, няма да ми повярвате”.
Говори се, че една нощ през август 1799 г. променила хода на световната история, докато Наполеон Бонапарт бил в Хеопсовата пирамида, преживявайки тайна, която завинаги щяла да промени съдбата на Наполеон.
Ако погледнем назад в историята, ще открием, че през лятото на 1798 г. повече от тридесет хиляди френски войници дошли в Египет под командването на генерал Бонапарт.
Официалната му мисия била да освободи страната на Нил от тривековно турско владичество и, между другото, да блокира свободното мореплаване на англичаните по източните им колонии.
Младият Наполеон обаче направил нещо, което никой друг човек не бил правил: взел със себе си повече от сто учени от всички дисциплини, за да изучат, запишат и копират всичко, което биха могли от земята на фараоните.
Храмове, гробници, мумии, тунели, разточителни съкровища и свещените пирамиди се отворили, откривайки на света очарователна история.
Всъщност, експедицията на Наполеон, която била колкото военна, толкова и научна, когато европейският континент преоткрил изгубените съкровища на древен Египет и дори открил ключ, който позволил на целия свят да разбере какво били написали древните египтяни преди хиляди години.
Докато един от наполеоновите войници копаел окоп около средновековната крепост Рахид, случайно открил един от най-важните древноегипетски артефакти в историята: Розетския камък, който помогнал на учените най-накрая да дешифрират египетските йероглифи.
Розетският камък бил изписан с три версии: йероглифна, демотическа и гръцка. От гръцките надписи изследователите най-накрая могли да намерят еквивалентност в йероглифите и да установят вид код, с който да четат древноегипетските текстове.
Обаче, кампанията на Наполеон в Египет послужила и като духовен поход до земята, който била вълнувала въображението на велики персонажи от историята преди него.
Като много от съвременниците си, Наполеон бил привлечен от ориенталската екзотика и бил чел един много популярен труд тогава, „Пътуване до Египет и Сирия” от Константин Волни, публикуван през 1787 г., който разказвал за множество мистерии на цивилизациите от района.
По време на кампанията си Наполеон посетил Светите земи, където се изправил срещу турската армия и, между другото, си отпочинал една нощ в Назарет. Това пътуване се случило на 14 април 1799 г. През същата година, през август, Наполеон се завърнал в Кайро, когато решил да преспи в Хеопсовата пирамида. Бил придружен до царската камера, която по това време била труднодостъпна, с малки и тесни коридори, които не достигали дори метър и половина височина, допълнително усложнявани от липсата на светлина, която няколко факли не можели да разпръснат.
Царската камера се намира вътре в пирамидата и е правоъгълна стая около 10 метра дълга и 5 метра широка, оформена от гранитни плочи, стени и гладък таван, напълно неукрасена и съдържа единствено празен гранитен саркофаг без никакви знаци, поставен там по време на строежа на пирамидата, тъй като е твърде голям, за да премине през коридорите.
Великият Наполеон прекарал около седем часа в Хеопсовата пирамида и точно на зазоряване „излезе от пирамидата” блед и изплашен.
Когато няколко от най-доверените му хора попитали Наполеон какво се е случило в пирамидата, Наполеон отвърнал: „Дори и да ви кажа, няма да ми повярвате”.
Вярва се, че нощта, която Наполеон прекарал в Хеопсовата пирамида, променила живота му завинаги.
Макар и да се завърнал във Франция победен, от политическа гледна точка Наполеон постигнал големи победи през последвалите месеци. Той успял да сложи край на правителството на Френската революция и дал начало на Консулския режим начело с Наполеон Бонапарт.
Интересно, според Питър Томпкинс в класиката му „Тайните на Великата пирамида”, „Бонапарт пожелал да бъде оставен сам в Царската камера, както Александър Велики преди него”. Обсебен през цялата си кариера с други ключови исторически фигури, Наполеон се опитвал да подражава на стъпките на завоевателя Александър Велики и римския пълководец Юлий Цезар, които уж също били прекарали една нощ в камерата в търсене на по-висша цел.
За съжаление, каквото и да преживял и видял Наполеон между стените на Царската камера, е тайна, която отнесъл в гроба си. Безброй легенди се появили за преживяването на Наполеон, включително една, която предполага, че Наполеон имал някакво видение, в което видял себе си като най-великия император, живял някога на планетата.
Самата Хеопсова пирамида е тайнствено и вълшебно място. Прекарването на една нощ в пирамидата е невъобразимо чувство. За повечето хора да прекарат нощта в тази внушителна маса камъни е напълно откачена идея. След известно време самото дишане би произвеждало ужасен шум. Както се спомена обаче, Наполеон Бонапарт не бил единственият „луд”, който се осмелил. И много търсачи на силни усещания са искали да се заключат в царската гробница, за да преживеят „фараонските вибрации”.
Говорейки за Хеопсовата пирамида, в биографията си известният окултист Алистър Краули съобщава следното: „Царската камера пламтеше сякаш под ярката тропическа луна. Жалкото жълто пламъче на свещта беше като богохулство и аз я изгасих. (…) На сутринта тази астрална светлина беше изчезнала напълно и единственият звук, който се чуваше, беше пляскането на прилепите…”
И други обаче съобщават за странни видения в Хеопсовата пирамида. През 1930 г. британският теософ и спиритуалист Пол Брънтън описва странни неща, които се случили по време на краткия му престой в Царската камера. Казва, че бил „… нападнат от видения за враждебни създания и заобиколен от образи на гротескни и демонични форми…”
И тъй… какво причинява тези мистериозни преживявания в пирамидата? И възможно ли е да има „висша сила”, която пребивава в пирамидата?
Интересно, гранитните блокове в царската камера са от материал, способен да провожда електричество. Този гранит има висока концентрация на кварцови кристали, които е доказано, че имат пиезоелектрически свойства; всъщност, всички електронни обекти, които познаваме днес, съдържат кварц. Древните строители на пирамидата знаели за тези свойства и може би са ги оползотворили по начин, за който не знаем днес.
Мистериозните електромагнитни свойства в Царската камера всъщност са доказани научно. Веднъж един от посетителите, които влезли в пирамидата, получил токов удар, докато пиел вода от метална чаша.
В допълнение, и изследователите съобщават, че батериите на камерите и оборудването им необяснимо се изтощили, докато били в пирамидата.
Могат ли тези електромагнитни аномалии да обяснят виденията и мистичните преживявания в пирамидата? И възможно ли е тези аномалии да са доказателство, че Хеопсовата пирамида не е гробница, както се предполага от конвенционалните учени?
Друга теория, която се опитва да обясни „силата” на Хеопсовата пирамида, е че геометричната ѝ форма придава на структурата способността да концентрира космическа енергия, която, освен всичко останало, би могла да помага да се запази тялото на фараона, поставено точно в центъра на конструкцията.