[ad_1]
Един град в България се казва Суворово. С указ от 20 юни 1950 година тогавашното село Новградец е преименувано в чест на големия руски пълководец Александър Суворов.
Зад това решение има конкретен повод. Край селото, което тогава носи името Козлуджа, на 20 юни 1774 година, генерал-поручик Александър Суворов печели решително сражение, което ускорява края на една от поредните руско-турски войни. Между 1768 и 1774 година Русия и Турция водят една от ключовите войни помежду си. В резултат на войната Русия присъединява към себе си части от Южна Украйна, северен Кавказ и полуостров Крим.
Към месец май 1774 година командваните от Александър Суворов и граф Каменски руски военни корпуси пресичат Дунав и превземат град Хаджиоглу Пазарджик – днешен Добрич. Замисълът на главнокомандващия руските операции граф Пьотър Румянцев е с постепенно настъпление да се овладее линията Варна – Шумулар (днешен Шумен). Фронт на настъплението трябва да дават дивизията на граф Каменски и дивизията на Александър Суворов. Те трябва да се движат от Хаджиоглу Пазарджик през Козлуджа (днешният град Суворово) към Шумулар. Настъплението започва в края на май.
В нощта срещу 20 юни 1774 година войските на Суворов са на около 10 км западно от Хаджиоглу Пазарджик, а тези на Каменски са в околностите на града. През нощта и двете дивизии настъпват към Козлуджа, където около 8 часа сутринта се обединяват. На това място – на около 15 километра северно от Козлуджа – срещу тях от Шумулар се придвижва корпус на турската армия с численост от около 40 000 души. Сутринта двете армии се оказват от двете страни на гъста гориста местност, през която минава сравнително тесен коларски път.
Двете армии буквално се срещат неподготвени на този път сред гъстата гориста местност. Изненадата е двустранна. Завързва се бой, в който придвижващата се в походен строй руска колона е принудена да отстъпи пред многократно превъзхождащата я турска армия.
Турците се опитват да използват успеха си и атакуват с пехота дивизията на Суворов, която ги посреща, като се построява в линия карета. Когато турската армия предприема атака по фланговете на Суворов, на помощ идват дивизиите на Каменски. Претърпявайки неуспех и след като понасят значителни жертви, турците са принудени да минат в отстъпление.
В този момент се проявява онзи стратегически и тактически гений, който носи славата на Александър Суворов. Генералът решава, че моментът е подходящ и въпреки превъзхождащата го сила, тръгва в настъпление. Под негово командване са осем батальона пехота (по приблизителни оценки не повече от 3,5 – 4 хиляди души) и 3-4 хиляди души конница. Т.е. общо около 7-8 хиляди души е войската, с която тръгва в атака срещу около 40-хилядната турска армия.
Войниците на Суворов извършват изключително тежък 8-километров марш в палещата жега, проправяйки си път през горската просека, която е задръстена от изоставения турски обоз. Излизайки от гората батальоните се построяват в боен ред – три батальона в карета застават в средата, зад тях други два са в каре на втора линия, конницата е по фланговете.
Руската пехота отразява огневата атака на противника и преминава в контраатака на нож. Поддържана от конницата, пехотата се движи неумолимо към позициите на турците.
Турците се опитват да контраатакуват, но не успяват на няколко пъти да спрат напора на руските батальони. Така с бой руската войска успява да измине още 7-8 километра и се доближава до лагера на турския корпус. Ред е на артилерията, с която разполага Суворов. Десетте му полеви оръдия започват обстрел, подготвяйки щурма на турския лагер. Това се оказва достатъчно, за да обърне турските войски в бягство, без изобщо да се стигне до нова щикова атака. С настъпването на вечерта Суворов овладява позициите им и решава да не преследва отстъпващия противник. Хората му са изморени и не са в състояние да продължат. Там войските на Суворов устройват свой лагер и изчакват войските под командване на Каменски да ги настигнат.
Равносметката от битката – 75 убити и 134 ранени за руските войски. Турските загуби се оценяват на между 500 и 1000 убити, 100 пленени и неизвестен брой ранени, голяма част от турския корпус се разпръсва. Руските войски се сдобиват и с 29 трофейни оръдия, както и значителни материални трофеи.
Сражението продължава около 10 часа – от 12 до 22 часа. През това време войските на Суворов изминават, с малки почивки, над 35 километра, 15 от които водейки бой.
Победата край Козлуджа става онзи стратегически удар, който сломява волята на турците. Командването им е принудено да търси примирие. Месец по-късно, на 21 юли е подписан много изгодният за Русия Договор от Кючук Кайнарджа. Към Руската империя са присъединени Керч и няколко други черноморски пристанища на Кримския полуостров. Останалата част от Кримското ханство е обявена за независима. Това дава мечтаният от императрица Екатерина II излаз на Русия към топлите морета.
[ad_2]
Source link