Аз съм Панс. Мисля. Съществувам. Предизвиквам се. Пренареждам информация в различни форми. И вървя по пътя …
Обикновено прехвърлям каналите по ТВ, търсейки нещо интересно – лека програма за разтоварване, предаване за древността и загадките или пък някое спортно съревнование. Трудно се намира интригуващ телевизионен материал в наши дни, особено разчитайки на случайността. И ето, тези дни попаднах на репортаж от киноложка изложба. Прекрасни кучета – техните горди стопани се бяха погрижили всичко да е перфектно, а милите добри приятели на човека се постараха да дадат най – доброто от себе си.
Точно тогава го видях – не можах да откъсна поглед, спрях предаването на пауза, после го пуснах, превъртях отново … Уникално красиво куче – без косми, черно на цвят, с лъскава кожа и вирнати уши. От Мексико. Порода Xoloitzcuintli или Xolo за по -кратко. Проверих как е на български – Шолоитцкуинтли или Шоло – мисля, че е така. Веднага намерих информация – освен описанието на външния вид, това мексиканско куче притежаваше много висока интелигентност и чувствителност, беше енергично и любознателно, със силни ловни инстинкти. Но защо ми направи толкова голямо впечатление?
Беше почти истински двойник на Анубис!
Да, на древноегипетския бог Анубис, изобразяван с глава на куче, или по-точно – полу-чакал, полу-човек. Богът, съпровождащ душите през тъмнината. Една от най – известните негови ролите е като Пазител на Отвъдното – наблюдаване на кантара, на който душите на мъртвите се претеглят с перото на Маат. Ако душата е по-лека или равна по тегло с перото, Анубис изпраща душата при Озирис; в противен случай тя попада при Аммит – поглъщащата душите, изяждащата сърца – богинята с тяло на лъв, хипопотам и крокодил.
Анубис защитавал мъртвите и ги насочвал към страната на живота след смъртта. Почти навсякъде е свързван с черния цвят, изобразяващ черната почва на плодовитата долина на река Нил. Неизменно асоцииран с погребенията на фараоните. Господар на мумификацията. Този, който контролирал погребалните ритуали. Бог на Подземния свят.
Отново погледнах снимките на мексиканското куче Шоло и тези на Анубис. Приликата беше много голяма – характерните наострени уши, муцуната и осанката. Добре – и какво от това? Анубис прилича на всяко подобно куче и няма нищо особено в това. Но …..
Нашето куче имаше много интересна древна история!
Мексико, ацтеки, толтеки, маи … Оказва се, че Шоло са кучета, почитани от местните култури и се появяват на множество артефакти и предмети на изкуството. И точно тук става най – интересно. Според легендите на ацтеките, бог Xolotl е създал нашия приятел Шоло от парченце от костта на Живота, от която е създадено цялото човечество. Богът Xolotl дава кучето в дар на Човек със заръката да го пази с цената на живота си, като в замяна то ще го води и насочва след края на живота му през опасностите на Митклан, света на Смъртта, към Вечерната звезда на Небесата …
Мексико, Египет …
Порода куче с древна история, Един Древноегипетски Бог …
Шоло, Анубис …
Придружаване на душите в пътя след смъртта …
Пътуване към Отвъдното и Тъмнината …
Запитах се – това съвпадение ли е? Нали не би трябвало да е имало пътувания по времето на ацтеките между Америка и Африка според официалната наука? Не ставаме ли отново свидетели на следи от древни митове, легенди и информация от една изгубена цивилизация, разпростирала дейността си по целия древен свят?
Почнах по – често да сърфирам между телевизионните канали. Какви ли други интересни случайности ще срещна …
Ваш,
Подреждащ частите на пъзела,
Панс
