Наричат го котела от Гундеструп и е много добре познат артефакт в средите на археолози и историци. Пищно украсения древен сребърен съд е прочут с това, че е най-големият артефакт от Желязната епоха, откриван в Европа.
 |
| Софус Мюлер |
Намерен е случайно на 28 май 1891 година. Селяни, изрязващи торф в блатата край селцето Гундеструп в околия Орс на провинция Химерланд, Дания, попадат на разглобения древен съд. От котела са намерени долната кръгла част, пет дълги правоъгълни пластини и седем по-къси, както и два тръбовидни сегмента от рамката, служила за горен ръб на съда. Открилите го селяни предават находката си на властите, а в замяна им е присъдена крупна сума като възнаграждение. Още на следващата година датският археолог Софус Мюлер възстановява съда, във вида, който ни е познат днес.
Котелът от Гундеструп винаги е бил привлекателен за специалистите. Към момента, повече от век след откриването му, има две основни хипотези за произхода му. В единия лагер са експертите, които приемат, че е с келтски произход, а в другия са онези, които смятат, че стилът на изображенията явно е производен от късноелинистичното изкуство в Тракия.
Котелът от Гундеструп няма аналог по размерите си сред откритите досега в Европа сребърни артефакти от Желязната епоха. Диаметърът му е 69 см, височината 42 см и е с обем от 130 литра. Изработен е от 8,885 килограма позлатено сребро. Съставен е от вътрешна и външна стена от общо 12 правоъгълни панела, които се сглобяват. Пластините по периферията и отвън и отвътре, в това число и дъното, са декорирани с изображения на митични същества и митологични сцени, които ясно си личи, че са свързани помежду си.
Сред експертните среди е постигнат до голяма степен консенсус, че котелът от Гундеструп е изработен някъде в периода II – I век пр.н.е. По време на първите изследвания, палеоботаници стигат до заключението, че когато е заравян котелът, почвата е била суха; по-късно местността се е заблатила и разглобеният съд е останал в тофните пластове. Освен това, от начина, по който са открити пластините, подредени в кръглото дъно, експертите изказват предположението, че съдът нарочно е заровен, в опит да бъде скрит.
И ако около датировката на котела от Гундеструп е постигнат до голяма степен консенсус, то споровете около произхода му и до днес не са дали еднозначен отговор. Установено е, че съдът не е изработен от местните, а е донесен в тези земи от някъде другаде. Двете основни теории за произхода му са всъщност спор за това, къде е това “другаде”.
Първата хипотеза е, че котелът е келтски и идва някъде от земите на келтските племена. Привържениците на тази теория твърдят, че иконографията на котела ясно посочва келтския му произход. Сред гравираните изображения върху котела има такива на торкви, карникси (вид античен музикален инструмент, широко разпространен сред келтите през желязната епоха) и фигура на рогат мъж.
Тези мотиви, подчертават привържениците на теорията за келтския произход, са много характерни за “келтската” част на Европа и са откривани на много други места. Най-смелите предположения в тази посока са, че рогатата мъжка фигура се идентифицира с келтското божество Кернун. От това следва, че котелът е изработен и донесен в земите на днешна Дания някъде от Северна Галия, тъй като в тази област са откривани подобни изображения на божеството.
Втората теория предполага, че котелът от Гудеструп е с тракийски произход и е изработен някъде по долното течение на Дунав в югоизточната част на Европа. Подкрепящи тази теза експерти изтъкват стила на изработката му. Например, те подчертават дълбокото изковаване на фигурите, характерни следи и щрихи, показващи начина на коване, както и частичната позлата, която не е използвана в келтските земи по времето, когато е изработен котела.
С това обаче не свършват въпросите без отговори, свързани с котела. Например, още не е ясно как сребърният съд е намерил пътя си до земите на днешна Дания? Някои предполагат, че е бил поднесен в дар на местен вожд, други мислят, че по-скоро е донесен от търговци, закупили го от далечни земи. Разбира се, не е изключено да е и военен трофей.
Днес котелът от Гундеструп се намира в експозицията на Датския националния музей в Копенхаген. Изработено е и копие, което се намира в Ирландския национален музей в Дъблин.