Home ЛЮБОПИТНО Липсващите фигури. Историята на шахматните фигури, открити на остров Луис

Липсващите фигури. Историята на шахматните фигури, открити на остров Луис

by admin


Безспорно, шахматните фигури от остров Луис са едни от най-популярните в света. Запомнящи се са не само заради индивидуалността на всяка една от фигурите, но и заради детайлността, с която са изработени.

Шахматният комплект е изработен през средновековието. Фигурите са издялани от зъби на морж и китови кости. Предполага се, че ги е изработил майстор от скандинавските страни. В комплекта, открит край Шотландския остров Луис, има 78 фигури. 11 от тях днес се намират в Националния музей на Шотландия, а останалите са в колекцията на Британския музей.

През 1831 година местния селянин Малкълм Макклауд попада на комплекта фигури на западния бряг на остров Луис – един от Външните Хебридски острови. От този момент шахматните фигури периодично сменят собствениците си, а се променя и бройката им. Едва ли някога ще научим точно колко са били фигурите, които открива шотландския селянин. В първите публикации в различни вестници се говори, че са открити „до седемдесет фигури“, а днес общо са 78 (плюс няколко пула за шашки). Предполага се, че фигурите са били най-малко от 4 пълни набора, т.е. не по-малко от 128, макар че по различните размери на 19-те оцелели пешки някои изследователи говорят за пет комплекта или общо 160 фигури. Много вероятно е или някои от откритите фигури да са присвоени и по-късно продадени на неизвестни колекционери, или просто да са се изгубили. Например, по чиста случайност, малко по-късно пак на остров Луис „изплува“ още един от „офицерите“ от същия комплект.

Почти веднага, след като намира комплекта, Макклауд го продава на търговец на име Родерик Пири.
На 11 април 1831 година, в Единбург, по време на сбирка на Обществото на антикварите в Шотландия, „с любезното разрешение на мистър Родерик Пири от Сторноуей“, фигурките са показани пред широка публика. Малко по-късно търговецът от Единбург Т.А. Форест откупува комплекта, като заплаща 30 лири. Намерението на новия собственик е бързо да ги препродаде с голяма печалба. Но след като не успява да се споразумее за цената с Обществото на антикварите в Шотландия, Форест се свързва с Британския музей, където се запознава с помощника на уредника на отдела за ръкописи Фредерик Медън. Той от своя страна успява да привлече вниманието на началника си Едуард Хокинс и така се стига до идеята Британския музей да закупи комплекта.

Както често се случва, обаче, с подобни сделки, основна пречка за осъществяването им става проблема с цената. На 17 октомври 1831 година Медън е записал в дневника си: „За комплекта шахматни фигури е поискана цена от 100 гвинеи. Опасявам се, че Съвета на попечителите не би заплатил такава сума и колекцията ще бъде разпродадена на части, а това би било голямо нещастие“. Музейните служители настояват на цена от 80 гвинеи.

В крайна сметка, след дълги преговори, продължили до месец януари 1832 година, Британския музей става собственик на 82 предмета: 67 фигури, 14 пула за шашки и ремък от торбичката, в която са открити. Почти по същото време един от членовете на Обществото на антикварите в Шотландия Чарлз Къркпатрик Шарп купува от Форест 10 фигури, а малко по-късно добавя към колекцията си и единадесети предмет – фигурка на епископ („офицер“), който купува от неизвестен жител на остров Луис. От тази случка се ражда убедеността, че Форест не се е сдобил с пълния набор от находката, а част от фигурите е била разпродадена (или напротив – предварително е скрита) по-рано.

Фигурите, които купува Къркпатрик Шарп, почти 20 години остават в негово притежание. Когато почива през юни 1851 година, те са продадени на търг за 105 лири. Купувач е лорд Лондесборо. Колекцията на лорда е предложена за разпродажба едва 28 години след смъртта му. Така през 1888 година на търг на аукционната къща Кристис 11-те фигури са закупени за 100 гвинеи от Обществото на антикварите в Шотландия, а след това са предадени на Националния музей на Шотландия.

За произхода и как фигурките са попаднали на остров Луис има няколко версии, но никоя от тях не може да бъде приета за напълно достоверна. Фредерик Медън, а с него и Чарлз Къркпатрик Шарп свързват произхода на шахматните фигури с местен мит за манастир в района на залива Уиг – мястото, където е направена находката. Според митовете, в манастира имало „черни жени“. До днес обаче не са открити никакви доказателства – документални или археологически, които да потвърждават съществуването на такъв манастир или нещо подобно.

В записките на Националния музей на Шотландия, касаещи покупката на 11-те фигури, се казва, че са открити в „каменна кухина, разкрила се от въздействието на морето“. Тази кухина се намирала на дълбочина 15 фута (около 4,5 метра), а фигурите били покрити с пясък и наблизо имало купчина пепел. Освен това, в записките е спомената, че находката е направена „недалеч от Дома на черните жени в Уиг“.

В сборника за 1863 година на „Съобщения на Обществото на антикварите в Шотландия“ е публикувано съчинение на капитан Ф. У. Л. Томас, озаглавено „Бележки за шахматните фигури от остров Луис“. Капитанът е записал легенда за местен пастир, който убил матрос, добрал се до брега след като корабът му потънал наблизо. Пастирът заровил торбата на моряка (в която били и шахматните фигури) на брега. По-късно пастирът бил обесен (заради други престъпления), а „съкровището му останало непокътнато“.

Подобна легенда се споменава и от Кралската комисия по античността и историческите паметници. В нея се говори, че през XVII век пастир, когото наричали Рижавия Гили хванал на брега момче, което избягало от кораб, закотвен в залива. Пастирът убил момчето, шахматните фигури, които били у момчето, заровил в пясъка. После легендата завършва пак по същия начин – след известно време Рижия Гили бил обесен.

Нещата покрай датировката на фигурите са значително по-изяснени. На база на анализи на стила на гравиране, както и на дрехите и „екипировката“ на фигурите, експертите са достигнали до заключение, че са изработени в периода 1150 – 1200 година. Мястото, където са сътворени е повод на дискусии, но основната хипотеза е, че са дело на норвежки гравьори, най-вероятно от Тротенхайм, където са открити подобни артефакти. По онова време Хебридските острови, в състава на които влиза и остров Луис, са под владение на норвежките крале.

Основното предположение е, че фигурите са част от най-малко 4 комплекта, а за попълването им – по съвременните наименования на шахматните фигури – не достигат 1 кон, 4 топа и 45 пешки. Наличните 78 фигури пък представляват: 6 царя, 5 дами, 10 топа, 13 офицера, 14 коня и 19 пешки (в колекцията на Британския музей), плюс 2 царя, 3 дами, 2 топа, 3 офицера и 1 кон в Националния музей на Шотландия.

Фигурите са изработени с много индивидуални черти. Царете, например, всички са изобразени седнали на богато украсени тронове. На коленете им лежи меч, който царя държи за двата края. Шестима от царете са с бради, двама – гладко избръснати. Всички са с дълги коси, като само на единия косите са с дължина до рамената.

Дамите, както и царете, са седнали на тронове. Според обичаите, характерни за края на XII век, кралиците са с покривала на главите, поставени под короните им. Всички фигури от този ранг са с почти еднакви пози: подпират с дясната си ръка главите си, а лявата или поддържа лакътя на дясната или е положена на коляното.

В ролята на съвременните офицери в шахмата от остров Луис са изобразени „епископи“. 7 от тях са седнали на тронове, 9 са изправени. Всички епископи са изобразени с митра на главата, а в ръцете си държат жезли. За датировката точно митрите на „офицерите“ изиграват важна роля: модата на правите митри (каквито са издялани на фигурите) възниква около 1150 годината. Освен това, тези фигури са най-старото от запазилите се изображения, в които „офицерите“ са представени като „епископи“.

На съвременните коне в шахматната игра отговарят рицарите от комплектите от остров Луис. Всичките оцелели 15 рицаря са изобразени като конници, на главите им има шлемове и са въоръжени с щит и копие, а през рамо са запасали ножница с меч.

В ролята на съвременните топове са „стражи“. Оцелелите 12 фигури на стражи са изображения на пехотинци, които се прикриват с щитове в цял ръст и са въоръжени с меч. 11 от стражите имат шлемове. Четирима пък са изобразени като берсерки, които гризат щитовете си.

Пешките, които са се запазили, са само 19. Формата на всички е подобна, но се различават по размери. Пешките от фигурите от остров Луис са единствените, които не са антропоморфни. Вероятно това е така, защото традиционният вид на пехотинци, вече е зает от изпълняващите функциите на топове – „стражите“. Повечето пешки са с форма на осмостенна пресечена пирамида със закръглен връх.

Мнозина специалисти определят шахматните фигури от остров Луис като най-известната и разпознаваема по света археологическа находка на Шотландия за всички времена.

––––
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>



Source link

(Visited 4 times, 1 visits today)
Да го споделим с приятели 🙂

Related Articles