Лъжливият дневен ред за Човечеството

от Джулиън Роуз

Човечеството от хилядолетия е водено надолу по пътя на един напълно лъжлив дневен ред. Дотолкова, щото всеки аспект на обществото е почти точната противоположност на това, което би трябвало да бъде.

Просто един проблясък на осъзнаване разкрива, че истинският потенциал на мнозинството от човечеството си остава заключен, неспособен да упражни никакво влияние върху посоката на събитията на нашата планета.

Предвид мащаба на това затворничество, става очевидно, че светът се движи по траектория, измислена и насочвана от един лъжлив интелект, чиито интереси са диаметрално противоположни на интелекта на естественото планетарно съзнание.

Използвам думата „интелект”, тъй като е трудно да се намери правилната дума, която да опише нещо, което е много умно, но не притежава способността да изпитва обич или състрадание; и често е безскрупулно, без дори да показва емоция. Интелектът би трябвало да е по-човечен, но думата (intelligence – интелект; разузнаване, разследване) бе открадната от шпионските мрежи: ЦРУ, ФБР, МИ5 например, и наричат себе си „разузнавателни агенции” (intelligence agencies). Не съвсем топлокръвни институции!

В йерархиите на банките, корпорациите, армията, правителствата, медиите и най-различни търговски организации човек ще открие излишък квази-човеци, наредили се да сложат ръка на лостовете на централната система за контрол. Обърната пирамида, която насочва ежедневния дневен ред на милиони простосмъртни, уловени в мелницата на работния ден от 9 до 5. При все това, тези които се катерят по стълбата на наемната работа в същите тези институции, по-често отколкото рядко не съзнават какво се случва над главите им.

Трябва да помислим върху следния въпрос: в кой точно момент в тази типично корпоративна пирамида обикновеният простосмъртен метаморфозира в редиците на подчовешкия контролиращ господар? Кой етаж служи като невидима точка на преобръщане, където работещият от 5 до 9, който „просто си работи”, се превръща в стажант на изкуството да управляваш „властта над хората”?

Не предлагам да отговаряме на това, тъй като широко хипотетичен въпрос; но предполагам, че процесът, чрез който лъжливият дневен ред за човечеството може да се поддържа, година след година, разчита силно на безрезервното сътрудничество на тези, които в някакъв момент променят идентичността си – или им се променя идентичността – от обикновени работници към корпоративни клонинги. С други думи, тези които виждат света изцяло през очилата на корпорацията, за която работят.

Знаменитият социален психиатър/психолог д-р Ерих Фром в главната си теза „Анатомия на човешката разрушителност” проследява упадъка на съзнаващия човек в ръцете на „корпоративния интелект”, който е специално проектиран да дехуманизира тези, изкачващи се в йерархията му. Дотолкова, щото по времето, когато стигнат до върха, тези хора се роботизират буквално във всяко действие, което предприемат.

Тук се намира механизмът, чрез който човекът става по-малко човечен; по-малко човечният става нечовечен; а нечовечният става биологичен роботизиран клонинг и проповедник на Трансхуманистичния изкуствен интелект – което води лъжливия дневен ред за човечеството още по-близо до крайната му цел.

Вероятно не крайна, но достатъчно далечна, за да е сигурно, че човечеството, такова каквото го познаваме, е превъзходено от друга форма на „интелект”, която няма нищо общо с естеството на съществуването, изразено в естествените човешки емоции, като обич, радост, болка и мъка.

Киборгският изкуствен интелект е точно това: изкуствен. Изкуство наобратно, за да се елиминира божественото, красивото, спонтанното – всичко това, което дава израз на това какво наистина означава да си човек.

Но имайте предвид факта, че хората са тези, които страдат от тези симптоми, които са на шофьорското място на световните дела; управляващи правителства, банки и технократични институции, като Европейския съюз. Манталитетът е този на корпоративно обучен маниак на тема контрол – и колкото по-голяма е властта, толкова повече напомпан става манипулативният контрол отгоре надолу.

Структурният дизайн на неолибералното/неоконсервативно капиталистическо чудовище не е случаен. Той е отмерена формула за оплитане на човечеството. Такава, която обръща – и с което напълно изкривява – истинските йерархични основи на природата и космоса. Точно по същия начин, както Хитлер обръща и превръща дизайна на оригиналната свастика – древен символ на мира от южна Индия – в изопачен символ на войната.

Символите, които красят всички първокачествени корпоративни вериги и индустрии, следват същия модел. Те почти всички са базирани на древни архетипни форми. Форми, които символизирали желанието на човека да даде израз на природните сили, както и на космическите влияния, които били митологизирани в богове и пантеистични сили на власт и влияние. Символи, които изразявали висши въжделения на отминали цивилизации.

Големите риби на корпоративната глобализация украсяват издигнатите си тотеми и плюшени офиси с точно същите символи, но какво означават те сега?

Съвсем просто – груба материалистическа парадигма, която е узурпирана от старите природни богове; обявяваща се за новата „върховна сила”, пред която човечеството трябва да коленичи в безпрекословно послушание.

И както знаем, мнозинството от човечеството е съучастник в изпълняването на тази роля, утвърждавайки доброволно робство и пасивно приемане на ролята, отредена от господстващото статукво.

Наистина, сякаш няма край клането и тормоза за каузата да не спира чудовището да се движи напред. Армията на САЩ – с подкрепата на европейските „съюзници” – държи под прицел планетата в подкрепа на безспирното разточителна минна дейност за ценни минерали, да прави горивата, които пълнят резервоарите на Биг Фарма, Биг Агро, Биг Арми и Биг Бизнес. Докато обществото, вместо да се вдигне против мамона, сякаш е парализирано от зрелището, неспособно да си представи нищо по-малко разрушително господстващо, което да заеме неговото място.

Използвах думата „сякаш”, понеже има, разбира се, друга появяваща се енергия, която разказва друга история. Която прониква през заблудата, че човек не е нищо повече от психопатичен инструмент в ръцете на всевластните, агресивни и нечовечни подтисници.

Това не е просто „някаква” друга енергия. Това е отдавна погребаната – и все по-вулканична – енергия на освободения дух. Един съживен дух, който намира пътя си обратно към артериите на все по-нарастващ брой бивши заложници на статуквото, както и новопристигащи на тази планета.

Всеки ден този дух набира все по-голяма инерция и по-силно равновесие. Цепнатините в лъжливия дневен ред се разширяват; увереността на виновниците се разклаща; старото корито на властта протича.

През цепнатините проблясва светлина сред мрака; усещането за надигаща се промяна е във въздуха, изтласкваща вонята на застоя и упадъка.

Какво е това?

Ние, „народът”, сме стигнали то критична точка в тази апокалиптична епоха, откривайки че притежаваме сила, която никога не сме занели, че имаме; започвайки да вярваме в едно Себе си, което никога не сме знаели, че носим; чувайки един глас, който никога преди не сме чували. Намирайки един у друг източници на взаимна подкрепа, а не просто окован съкилийник.

С нарастването на този процес лъжливият дневен ред все повече се разкрива какво всъщност е, а главните виновници за него все по-ясно се разобличават какво всъщност са. Привидно неумолимият тласък към едно кибернетично бъдеще, или такова, населено и управлявано от джендър-обсебени, микро-чипирани, имитации на човека, се инфилтрира от топлокръвни, обичащи природата истински човеци. Дървета се засаждат там, където някога бетонът е бил единственият пейзаж.

Научаваме, че накъдето отиват мислите ни – енергията следва. И ако тези мисли са изпълнени със съзидание и живот, така и животът ни ще бъде. Научаваме, че в крайна сметка можем да сме господари на съдбата си. Че във всеки един момент можем да захвърлим лъжливата реалност на отгоре-надолу централизираната командна система и да бъде свободни да стартираме наша си версия на реалността. Такава, която е информирана от любовта ни към Истината – решителност да действаме от тази истина – и нарастващо вдъхновение повече да Бъдем, отколкото да имаме.