След 14 юли 1789 година Франция живее в постоянната несигурност на революционната обстановка. Настроенията в страната са радикализирани. Вместо да доведе до подобряване на икономическата ситуация, Революцията още повече влошава нещата.
Голяма част от аристокрацията и дворянството напускат Франция, което драстично се отразява на търсенето както на луксозни, така и на стоките от ежедневна необходимост. Стотици малки занаятчии са разорени, хиляди работници остават без работа. Строителството също замира. Върви разпродажба на публичната земя, но голяма част от нея попада не в ръцете на селяните, а на богатата аристокрация. Инфлацията е огромна, всички стоки поскъпват. Въстание в колониите от другата страна на Атлантика спира доставките и на стоки като чай, кафе, захар. Всички храни просто изчезват от пазара. Затруднението с продоволствените доставки и най-вече високите цени на храните стават постоянен повод за народни вълнения и бунтове. Хората искат да се установят твърди цени за продуктите и да се въведе контрол върху търговията изобщо.
По границите на Франция положението също се влошава. Във Виена и Берлин се готвят за интервенция, за да ликвидират “гнездото на революцията”. Разбира се, че и Прусия, и Австрия се готвят за война не от благородни подбуди. Прусаците се надяват да вземат Елзас, а австрийците – Белгия. Англия и Испания също имат намерение да се възползват от отслабената Франция.
За да изпревари действията на враговете си, Франция обявява война на Австрия на 20 април 1792 година. От този момент започва военен период, продължил почти четвърт век. В началото на войната френската армия търпи редица загуби. Много генерали и офицери са настроени контрареволюционно и саботират воденето на войната.
В края на май и началото на юни Законодателното събрание принуждава краля да разпусне гвардията. В обществото нарастват антимонархичните настроения. Хората смятат, че кралят се готви да измени на страната, като окаже поддръжка на нахлуващите австрийци. Към 11 юли всички способни да носят оръжие мъже са мобилизирани. В страната тече процес на формиране на доброволчески отряди (федерати).
Якобинците – Марат, Робеспиер и Дантон, организират и насочват енергията на народното недоволство срещу кралския двор. Настояват краля и кралицата да бъдат задържани като заложници. Призивите им намират благодатна почва у тълпите. На 23 юни е създаден нов революционен орган – Парижката комуна. Жирондистите, изплашени от мащаба на народното движение, се опитват да го оглавят, за да запазят влиянието и властта си.
Повод за въстанието от 10 август 1792 година става манифест на командващия армията на прусаците херцог Карл Вилхелм Фердинанд Брауншвайг-Волфенбютел. В Париж научават за манифеста на 3 август. В него херцогът, от името на монарсите на Австрия и Прусия съобщава, че интервенцията е предприета, за да се възстанови законната власт на френския крал и за да бъдат унищожени бунтовниците. В манифеста парижани са предупредени, че ако кралят и кралицата бъдат наказани по какъвто и да е начин, Париж ще бъде унищожен.
Документът предизвиква рязка ответна реакция. Комисарите от 48-те секции в Париж изискват моменталното сваляне на Луи XVI и свикването на националния Конвент.
От 5 август започва подготовка за въоръжено въстание. В нощта на 9 срещу 10 август камбаните в целия град бият, чуват се и отделни топовни изстрели.
Въоръжени хора започват да се събират в градските секции, а след това се придвижват към двореца в Тюйлери. Единствено верни на краля остават наемните му швейцарски гвардейци, които сами се изправят срещу разгневената тълпа. След ожесточена схватка дворецът Тюйлери е превзет с щурм. Луи XVI се предава под защитата на Законодателното събрание. Господар на положението в Париж става революционната комуна.
Законодателното събрание затваря Луи XVI в Люксембургския дворец, но с решение на Комуната кралят е преместен в замъка Темпъл (средновековната крепост в чертите на Париж е ползвана много пъти като затвор).
Свикан е националния Конвент. Всички стари министри са уволнени, създава се ново министерство (Временен изпълнителен съвет). В голямата си част членовете му са жирондисти. Дантон (представител на якобинците) става министър на правосъдието.
След въстанието на 10 август 1792 година следват шест седмици на тотален хаос. Конвента изземва всички функции по управление на страната. Законодателното събрание е ликвидирано. На 21 януари 1793 година крал Луи XVI е екзекутиран. Десет месеца по-късно, на 16 октомври 1793 година участта му споделя и кралица Мария Антоанета.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>