С падането на столицата Теночтитлан идва и краят на империята на ацтеките. Събитието е с особена важност за историята, защото не само бележи упадъка на една могъща държава, а и защото поставя началото на испанската хегемония в Новия свят.
На 28 декември 1520 година армията на конкистадора Ернан Кортес поема към териториите на съвременно Мексико. През зимата и пролетта на 1521 година европейските конкистадори успяват да превземат всички големи градове на ацтеките, разположени около езерото Тескоко. През май завоевателят започва да щурмува Теночтитлан – столицата на ацтекската империя.
Бригантините на испанците унищожават цялата флотилия от бойни канута на индианците. Но конкистадорите дават много жертви в опитите си да преминат по тесните проходи, водещи към острова, върху който се намира ацтекската столица. Затова Кортес решава да превземе града чрез обсада. Ацтеките имат на своя страна огромното си числено превъзходство и продължават упоритата съпротива.
На два пъти хитростта и уменията на войниците му спасяват самия Кортес. И въпреки това, той продължава да изпраща при ацтеките предложения за сключване на мир.
На 13 август 1521 година, след 75-дневна обсада, испанците проникват най-после в града. Избиват отбраняващите го воини и установяват контрол над цялата столица. Според различните източници от глад и болести, донесени от европейците, загиват между 24 и 70 хиляди индианци.
Загубите на испанските завоеватели не са уточнени, но се знае, че най-малко 100 човека са пленени и са пренесени в жертва на езическите богове; още толкова загиват в битките, а индианските племена, съюзили се с испанците дават около 10 000 жертви по време на обсадата и щурмовете срещу Теночтитлан.
Цялата история с обсадата и превземането на Теночтитлан всъщност е разказ за необузданата алчност и злато.
Последният владетел на Теночтитлан, Моктекузума Чокойотцин (Монтесума, Моктезума) е много суеверен. Когато му донасят вестта, че на източния бряг на океана са пристигнали странни белолики хора, той изпраща посланичество, което им поднася богати дарове. Легенда на ацтеките разказва, че богът на войната Хуитцилопочтли прогонил богът на небето, пернатата змия Кетцалкоатл. Според изчисленията на жреците, изгоненият Кетцалкоатл трябвало да се завърне точно около 1519 – 1525 година.
Монтесума праща особени дарове на белоликите – три ритуални костюма: един на Тецкатлипока, един на Тлалок, и един на Кетцалкоатл. Случайно или не, Кортес избира да облече именно този на Кетцалкоатл. Когато и това стига до ушите на Монтесума той кани и посреща Ернан Кортес в двореца си в Теночтитлан. Срещата между двамата става на 8 ноември 1519 година. Монтесума посреща госта си със смесени чувства на радост и страхопочитания, но не забравя да поднесе и скъпи дарове. Кортес и придружаващите го пък са обсебени от алчността, която ги кара да смятат, че са открили легендарният град Елдорадо.
Но не всички ацтеки приемат с радост “белите богове”. През април 1520 година се налага Кортес да напусне града, за да се справи с конкуренция от новопристигнали конкистадори. В Теночтитлан избухва бунт и испанския гарнизон е прогонен. Така се стига до връщането на Кортес, който по пътя събира армия от враждебно настроени спрямо ацтеките индиански племена.
След превземането на Теночтитлан вождът на ацтеките Куаутемок е заловен, докато се опитва да избяга. Окован във вериги го изправят пред Кортес. Испанците държат на всяка цена да узнаят къде са скрити несметните богатства, заради които всъщност е цялата тази кървава история.
Но Куаутемок дори и след изтезанията не казва къде са скрити богатствата. Вероятно ацтектие нарочно изхвърлят част от тях в езерото или на някое друго място. До 1524 година испанските конкистадори основават в Мексико няколко нови града. Самият Кортес ръководи възстановяването на Теночтитлан и така на негово място много скоро започва да расте колониалният град Мексико, който днес е столица на държавата Мексико.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>