Призраци и преследвания 17 април 2025 г. · 1 Коментар
Има ползи от вярването в паранормалното. Кредит за изображение: Pixabay / Falcozen
Ново проучване показа, че вярването в свръхестественото може да осигури утеха на хората, които се борят.
Андрю Денован, Кен Дринквотер и Нийл Дагнаъл: Паранормалните вярвания създават усещане за контрол, предсказуемост и комфорт в несигурни времена, според академичните изследвания. Това не обяснява защо някои хора ги намират за по -привлекателни от други, въпреки че последните проучвания започват да предлагат обяснения защо някои хора се чувстват толкова привлечени от паранормалното.
Паранормалните вярвания са убеждения в понятията извън това, което основната наука може да обясни, като призраци или психически способности. Проучванията показват, че голям брой хора в САЩ и Великобритания – между около една трета и 50% – държат тези убеждения.
Нашето скорошно проучване установи, че хората, които се чувстват безсилни или несигурни, са по -склонни да вярват в свръхестественото. Това вероятно се дължи на начина, по който мозъците ни обработват несигурност. Когато се сблъскаме със събития, които не можем да контролираме, умовете ни търсят модели и обяснения.
Паранормалните вярвания създават структурирани истории, които правят случайните събития да изглеждат умишлени. Например, астрологията свързва планетарните движения с личните преживявания, като дава на вярващите начин да разберат живота си. Хората влагат вярата си в конспиративните теории по подобни причини.
Една от основните причини хората да се обръщат към паранормални убеждения е да се справят с безпокойството за живота. Осъзнаването, че животът е непредсказуем и има край, може да бъде смущаващ. Свръхестествените вярвания осигуряват комфорт, като предполагат, че по -високата сила контролира човешката съдба.
Това възприятие придава на живота усещане за цел и смисъл. Историите за призраци и комуникация с мъртвите помагат на хората да се чувстват свързани със изгубените близки. По този начин свръхестественото мислене помага на хората да се справят със страховете от неизвестното.
Вярването в паранормалното може да осигури комфорт за някои, но в някои ситуации може да бъде безполезно. Например, дълбоката вяра в свръхестествените сили може да накара някой да обвинява проблемите си в свръхестествените сили, вместо да търси практически начини за справяне с тях. Всъщност нашето скорошно изследване установи, че вярата във външни свръхестествени сили, които упражняват контрол, като богове или съдба, е свързана с дистрес. Този тип убеждения отразяват липсата на личен контрол.
И обратно, нашето скорошно проучване показа, че вярата в паранормалните явления, съсредоточени върху личната духовност, като астрология или проявление, не е свързана със стреса. Това изглежда е така, защото тези видове вяра наблягат на личния контрол и смисъла.
Паранормалните вярвания също се влияят от умствените преки пътища, които оформят възприемането на света. Разпознаването на образи е добър пример, при който хората виждат връзки в случайни събития. Това обяснява защо хората виждат лица в облаци или някой смята, че поредица от лоши събития означава, че са проклети.
Друго често срещано пристрастие е, когато хората вярват, че могат да повлияят на неща, които са извън техния контрол. Често наричан илюзия за контрол, проучване от 2024 г. показва, че това пристрастие се прилага и за здравето, като вярването в фалшиви медицински лечения или лечения. Изследователите откриха, че илюзорните здравни вярвания корелират положително с вярата в псевдонауката и негативно със скептицизма.
Културни и социални влияния
Културата и обществото могат да засилят паранормалните вярвания. Начинът, по който медиите изобразяват свръхестествени събития, влияе върху това как хората ги виждат. Филмите на ужасите и телевизионните предавания често изобразяват свръхестествени същества, взаимодействащи с реалния свят. Социалните медии допълнително усилват тези идеи, като хората споделят лични истории, видеоклипове и преживявания онлайн. Тези споделени постове могат да засилят убежденията в паранормалното.
Когато хората са заобиколени от други, които вярват в свръхестественото, е по -вероятно да виждат тези идеи като верни. Социалните норми оформят тези убеждения, като определят очакванията за това, което се счита за приемливо или реално в рамките на културата. Ако обществото широко приеме паранормални идеи, хората са по -склонни да ги приемат и подсилват.
Разбирането на ролята на паранормални убеждения може да помогне на изследователите да създадат балансиран поглед върху хората, които се абонират за тях. Вместо да отхвърляте подобни убеждения, важно е да се признае тяхното емоционално и лично значение. По -специално как вярванията оформят перспективите на хората и механизмите за справяне. Въпреки че те не могат да се приведат в съответствие с логиката или доказателствата, комфортът, който им позволяват, е дълбоко значим за тези, които ги държат. Проучване от 2024 г. установи, че паранормалните вярвания не са непременно свързани с отрицателно благосъстояние и са свързани с чувство на смисъл в живота.
Изследванията показват, че преподаването на критично мислене и научната грамотност може да помогне на хората да кажат разликата между полезните духовни практики и вредните недоразумения. Насърчаването на скептицизма и рационалното мислене позволява на хората да се занимават със света по начин, който балансира надеждата с разума.
Паранормалните вярвания продължават да съществуват, защото отговарят на дълбоки психологически нужди. Разбирането защо хората вярват в свръхестественото, може да доведе до по -състрадателни дискусии и да им помогне да намерят по -добри начини да се справят с несигурността. Независимо дали някой вярва в призраци или не, нуждата от стабилност и комфорт е нещо, което всички хора споделят.
Андрю Денован, старши преподавател по психология, Университет Ливърпул Джон Мурс; Ken Drinkwater, старши преподавател и изследовател по когнитивна и парапсихология, Manchester Metropolitan University и Нийл Дагнаъл, професор по приложна познавателна психология, Манчестърския университет
Тази статия е преиздадена от разговора под лиценз Creative Commons.
Прочетете оригиналната статия.
Източник: Разговорът | Коментари (1)