Попол Вух, което се превежда като „Книга на общността” или „Книга със съвети” е древна литературна творба, колекция от митични, легендарни и исторически разкази на народа Киче – народ на маите от Гватемала.
Книгата, от голямо историческо и духовно значение, е наричана от много автори Свещената книга или Библията на маите.
Тя е съставена от поредица от истории, които се опитват да обяснят произхода на света, на цивилизацията, на различни явления, които се случват в природата и т.н. Творбата често е описвана като единствената книга на маите, която покрива разнообразни теми, включително творението, потеклото, историята и космологията.
Книгата задълбава и в мита за творението, как същества създали човечеството и споменава великия потоп. Затова можем да кажем, че Попол Вух несъмнено е най-важният древен текст, писан някога от маите, и който продължава да съществува.
Той се отличава не само с необикновеното си и обширно историческо и митологическо съдържание, а и с литературните си качества, които му позволяват да бъде поставен наравно с великите епични творби, като индийската „Рамаяна” или гръцката „Илиада” и „Одисея”.
Попол Вух е съхранена в двуезичен ръкопис, написан от калугера Франсиско Хименес, който определя себе си като преписвач (на версията на маите киче) и преводач на една стара „книга”. Адриан Ресинос, автор от Гватемала, обяснява, че: „Оригиналният ръкопис (Попол Вух) не е разделен на части или глави. Всъщност, текстът върви без прекъсване от началото до края.
Въпреки това, съдържанието на Попол Вух може да се обобщи в следните „глави”:
- Творение
- Историите на Унапу и Шбаланке
- Създаване на човека от царевица
- Очакване на зората и трайността в Хакауиц
- Истории за миграции
- Основаване на Гумарка и Списък на поколенията
В тази статия ще разгледаме историята на творението, предложена от маите, и написаното в Попол Вух.
Откриваме, че свещената книга на маите споменава „същества”, които създали човечеството. Тези същества, за които се казва, че са създали човечеството, са наречени в Попол Вух „Създателят, Творецът, Господстващият, Пернатата змия, тези-които-пораждат, тези-които-дават-съществувание, се носеха над водата като утринна зора”.
Митът за творението
В първата част на Попол Вух е написано как „боговете” издигат долини и планини от първичното море и създават растения и животни.
Решават, че нещо липсва и следователно се захващат да създадат същества, които да ги почитат и да им принасят жертви.
Първите три опита се провалят според Попол Вух.
При първия опит създанията са четириногите животни и птиците, но тъй като те не могат да говорят, решават да пробват още веднъж:
„Трудът и усилията ни постигнаха целта си. След туй земята покри се с разни форми на животни. И Създателят и Творецът рекоха на животните: „Изречете сега името ни!” Но животните не можеха да говорят като човек. Рекоха тогаз Създателите им: „Славата ни още не е пълна, след като не можете да ни призовете. Бърлоги и храна ще имате, но месото ви ще бъде ядено. Това е съдбата ви”.
В този нов опит те извайват създание от кал, но то се разтваря, когато се намокри:
„Отново има събрание в небето. „Нека пробваме отново; нека направим тези, които ще са ни съсъди и хранилници”. И тъй Създателите решиха да направят човек. От червена пръст изваяха плътта му; но след като го бяха направили, видяха, че не е добро. Той бе несвързан, безсилен, несръчен, воднист; надарен бе с говор, но нямаше ум и веднага бе погълнат от водата, без да може да стои изправен”.
При третия опит правят човека от дърво, но разбират, че тези същества са неспособни да ги почитат, заради което решават да ги накажат за тяхната арогантност с ураган и да накарат животните им, сечивата им и камъните на къщите им да се обърнат против тях. Попол Вух обяснява, че маймуните са потомците на дървените човеци:
„Отново боговете свикаха съвет. Решено бе да се направи мъж от ците ( корково дърво) и жена от ядката на зибака (върба); но резултатът не бе по-задоволителен – тя бяха просто дървени чучела. И това са хората, които населяват повърхността на земята. Те съществуваха и се множяха, но нямаха нито сърце, ни ум, ни спомен за Създателите си. Водеха безполезен живот и живееха като животни. Бяха просто опит за хора”.
При четвъртия опит постигат целта си и създават човек, който е построен от царевица – суровината на маите и свещената им храна. На божеството Ицамна се приписва създаването на календара заедно с творческото писмо:
„Още веднъж събраха се боговете и Създателят и Творецът направиха четири съвършени човека – изцяло от жълта и бяла царевица бе съставена плътта им. Името на първия бе Балам-Кице; на втория Балам-Агаб; на третия Маукута; на четвъртия Ики-Балам”.
Ето я интересната част от Попол Вух:
Те нямали ни баща, ни майка, нито били направени от обикновените деятели в работата на творението, а съществуванието им било чудо изключително, направено със специалната намеса на Създателя.
„Наистина, накрая, боговете видяха същества, които бяха достойни за произхода си”.
Тези човеци, които знаят как да изпълняват задълженията си към своите създатели, могат да виждат всичко, във времето и пространството, затова боговете решават да им замъглят погледа. Това е човечеството, което сега населява земята.