Компактдискът „навърши“ 38 години – История, наука, факти и събития

[ad_1]

Първите устройства за запис и възпроизвеждане на звук са подобни на механизмите на музикалните кутии. В тях се използва цилиндър, а малко по-късно и диск, който въртейки се, прави възможно възпроизвеждането на звук. Но всевъзможните механични музикални механизми (кутии, табакери, часовници, оркестриони и т.н.) не предоставят най-важното – възможността да се възпроизведе човешка реч.

Първият опит (успешен) да реши този проблем прави великият изобретател Томас Алва Едисън. Той разработва фонографа. Принципът му се основава на предаването на звуковите колебания от въздуха чрез механично устройство, което ги превръща в запис върху цилиндър, обвит с оловно фолио. Колебанията се трансформират от желязна мембрана в механични и закрепената за мембраната игла ги нанася с острия си край върху оловното фолио. За да се получи записът, цилиндърът трябва да се върти ръчно с честота от 1 оборот в секунда.

Фонографът се превръща в епохално устройство. Но конструкцията му не позволява да се правят качествени записи и въпреки всички усилия, които полага Едисън за да го усъвършенства, фонографът се превръща в “задънена улица” в развитието на звукозаписната индустрия. Фонограф, грамофон, магнитофон… Плочи, касети… За малко повече от един век човечеството изминава целия път от фонографа до компактдиска.

Бурното развитие на компютърните технологии в края на 70-те години на ХХ век предоставя възможности, да се записва и възпроизвежда записана върху съответните носители информация в дигитален вид. Едно от революционните изобретения в тази област става компактдиска, който официално е представен на 2 март 1983 година. На тази дата във Великобритания трите компании, основни разработчици на новия носител Philips, Sony и Polygram показват пред широката публика новото си творение, което веднага се превръща в сензация.

Диаметърът на компактдиска е 12 сантиметра. По време на демонстрацията е пуснат запис на Деветата симфония на Бетховен. Продължителността на записа, който се нанася и възпроизвежда с помощта на лазерен лъч, е точно 74 минути – симфонията на Бетховен е с такава продължителност в най-популярното за времето си изпълнение и според градските слухове, разработчиците са приели за стандартната вместимост на диска това да бъде еталон.

Постепенно оптичните дискове престават да се използват само като носители на аудиозаписи. Появяват се CD-ROM, а по-късно CD-R и CD-RW, върху които вече може да се записва каквато и да е информация. Върху CD-R може да се записва еднократно, докато CD-RW дават възможност за презаписване. Информацията на компактдиска се записва под формата на спираловидна пътека, която лазерът превръща в поредица от вдлъбнатини, прогаряйки в нужните места микроскопични “дупки” в поликарбоновата подложка. Четенето също се извършва от лазерен лъч.

Разработените алгоритми за компресиране на данните довеждат до съществено намаляване на размера на аудио файловете, без да се губи много от качеството им. Най-разпространен става формата за компресия МР3. С развитието на технологиите за производство на флаш-памети, в началото на нашия век все по-рядко компактдисковете се използват за пренос на данни и Audio-CD са на път да повторят съдбата на предшествениците си – грамофонните плочи и аудио касетите.

––––
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

[ad_2]

Source link

Visited 8 times, 1 visit(s) today