Има множество древни градове, – считани за митове от повечето автори, – които някои вярват, че са съществували преди писаната история на различни места на Земята.
Изгубеният град Z, също както Атлантида, е едно такова мистериозно място.
Най-известният човек, някога търсил този изгубен град, се наричал Пърси Харисън Фосет – прочут изследовател, който се опитал да открие отдавна изгубения град, за който се мислело, че продължава да е скрит някъде в амазонската джунгла.
Според митовете и легендите изгубеният град Z трябва да е бил издигнат в много древни времена от потомците на Атлантида. Вярва се, че атлантите, които оцелели от унищожаването на дома си, избягали в различни региони на Земята, а някои от тях се оказали в Амазонка, където впоследствие се установили.
Фосет направил осем експедиции, изчезвайки в последната при странни обстоятелства.
Дали е намерил изгубения град Z в амазонската джунгла? Възможно ли е изгубеният град Z да е свързан с Ел Дорадо и Атлантида? И какво точно се е случило с Фосет при последната му експедиция?
Като че ли никой няма отговорите на тези въпроси.
Но откъде идват историите за масивни градове, направени от злато и населявани от могъщи същества?
Можем да кажем, че част от историите идват от стария континент. С други думи, когато европейските изследователи започнали да пристигат в Америките, митовете и легендите за свръхестествени създания и псевдо-човешки племена постепенно отстъпили пред историите за масивни древни градове, скрити в сърцето на джунглата.
Но каква точно е причината?
Някои автори биха твърдели, че благодарение на изобилието от местни общности, с които европейците се сблъскали, и техните пищни религиозни обреди, подхранили европейските фантазии, които бързо се разпространили.
Да се мисли за велики цивилизации с невъобразими богатства бързо станало масова идея. Идея, която щяла по-късно – според много автори – да стане известна като легендата за Ел Дорадо и която, освен това, задоволявала безумния глад за злато на първите, а и на няколко от следващите, посетители на континента.
Изгубеният град Z и полк. Пърси Харисън Фосет
Полк. Пърси Харисън Фосет бил британски изследовател, който назовал изгубения град Z през 1912 г., след като намерил древен документ, озаглавен Ръкопис 512, и пазен в Националната библиотека на Бразилия. Вярва се, че убеждението му било частично подхранвано от преоткриването на изгубения град Мачу Пикчу през 1911 г.
Тук се вижда първата страница от оригиналния бразилски текст, озаглавен Ръкопис 512.
Документът – Ръкопис 512 – се вярва, че е бил създаден от португалските Бандейранти Жоао да Силва Гимараеш, който уж бил открил руините на могъщ древен град, съдържащ арки, статуи и храмове, покрити с йероглифи, дълбоко в амазонската джунгла през 1753 г. Въпреки че Гимараеш описал града с големи подробности, не успял да даде неговото местонахождение.
Енигматичният ръкопис е изпълнен с любопитни подробности, като документирането на намирането на торба със златни монети, носещи силуета на стрелец с лък и корона, или репродукция на йероглифи, копирани от различни ъгълчета на града, за които някои казват, че имат странна прилика с гръцките и финикийските букви.
Фосет бил някак обсебен от изгубени градове.
През всичките си пътешествия Фосет бил чувал слухове за таен древен подземен град, намиращ се „някъде” в джунглите на Чили, който, според приказки, легенди и слухове бил направен от улици, павирани със сребро, и покриви от злато.
Фосет пише за изгубения град Z в писмо до сина си през 1912 г.:
„Очаквам руините да са монолитни по характер, по-стари от най-старите египетски открития. Съдейки по надписи, намерени в много части на Бразилия, жителите са използвали азбучно писмо, свързано с много древни европейски и азиатски писмености. Има слухове, също така, за странен източник на светлина в сградите – явление, което изпълвало със страх индианците, които твърдели, че са го виждали.
Централното място, което наричам “Z” – главната ни цел – е в долина, заобиколена от високи планини. Долината е около десет мили широка, а градът е върху едно възвишение в средата ѝ, до което се стига по тесен каменен път. Къщите са ниски и без прозорци и има пирамидален храм. Жителите на мястото са доста многобройни, държат домашни животни и имат добре развити мини в околните хълмове. Недалеч има втори град, но хората, живеещи в него, са от по-нисша класа от тези от “Z”. По-нататък на юг има друг голям град, наполовина заровен и напълно разрушен”.
Мистерията около изчезването на Фосет
И тъй, какво се е случило с един от най-известните изследователи в историята?
През 1921 г. първата експедиция за намирането на град Z била събрана от Фосет. Търсенето му на Z достига връхната си точка с неговото изчезване и появата на много митове и истории около вярата му.
Последната му експедиция била назначена през април 1925 г., този път финансирана от вестници и общества, като Кралското географско общество и Рокфелерови. Фосет бил сигурен, че тази експедиция щяла да кулминира с откриването на митичния град.
През май 1925 г. експедициите били били стигнали до ръба на неотбелязаните на карта територии, изследвайки зона, която никой чужденец не бил посмял да прекоси.
Вярванията на Фосет били силно повлияни от това, което му били казали индианците за предполагаемите изгубени градове, пръснати по амазонската джунгла. Дори предпоследното му писмо – девет дни преди мистериозно да изчезне – споменава една такава история.
Кореспонденция от полковник Фосет с дата 20 май 1925 г.:
„Видях индианския вожд Роберто и си поговорихме. Под нарастващото влияние на виното той потвърди всичко, което приятелят ми от Куяба ми каза, и още. Според това, което дядо му му бил казал, той винаги искал да направи пътуване до водопада, но вече бил твърде стар. Той е на мнение, че лошите индианци са многобройни там, но държеше на твърдението си, че неговите предци били построили старите градове. В това съм склонен да се съмнявам, понеже той, също както индианците мехинаку, е от кафявия полинезийски тип, а аз свързвам с градовете светлия или червения тип”.
Екипът пътувал в територия, която никой никога не бил виждал. Сблъскали се с много опасности, но не се отказвали. Накрая стигнали до един район, наречен „Лагерът на мъртвия кон”, когато Фосет пращал назад комюникета още пет месеца, а след петия спрял. В комюникето си той пратил писмо до жена си, в което казвал (дата 29 май 1925 г.):
„Скъпа Нина,
Опитът да пиша е натоварен с много трудности благодарение на легионите от мухи, които тормозят човек от зори до здрач – а понякога и по цяла нощ! Най-лоши са дребните, които са по-малки от карфица, почти невидими, но жилят като комар. Непрекъснато има облаци от тях. Милионите пчели са допълнителна напаст, а и други буболечки са в изобилие – жилещи ужасии по целите ръце. Дори мрежите за глава не могат да ги спрат, а що се отнася за мрежите против комари, вредителите минават през тях! Доста влудяващо е.
Надяваме се да преминем през този регион след няколко дни и сме установили лагер тук за кратко, за да уредим връщането на пеоните, които нямат търпение да се върнат, тъй като им е писнало – и не ги виня. Продължаваме с осем животни – три ездитни мулета, четири товарни мулета и една мадрина – водещо животно, което държи другите заедно. Джак е добре и във форма и става все по-силен всеки ден, макар и малко да страда от насекомите.
Аз самият съм нахапан или ужилен от кърлежи и тези пиуми, както им викат на дребните, по цялото тяло. За Роли се тревожа. Единият му крак все още е бинтован, но не иска да се върне. Засега имаме храна в изобилие и не е необходимо да ходи, но не съм сигурен колко ще продължи това. Може да остане малко за животните, докато продължаваме да навлизаме. Не мога да се надявам да издържа това пътуване по-добре от Джак или Роли – годинките си казват думата, макар че се старая да компенсирам с ентусиазъм – но трябваше да го направя.
Смятам, че ще се свържа с индианците след около седмица, вероятно десет дни, когато ще можем да стигнем до прословутия водопад.
Ето ни в Лагера на мъртвия кон, шир. 110 43’ S и 540 35’ W – мястото, където конят ми умря през 1920 г. Само белите му кости са останали. Тук можем да се изкъпем, но заради насекомите трябва да е много бързо. Въпреки това, сезонът е добър. Нощем е много студено и свежо на сутринта, но насекомите и жегата са в пълна сила по обед и оттогава до вечерта в лагера е пълна мизерия.
Не бива да се боиш от никакъв провал…”
Това били последните думи на полк. Пърси Харисън Фосет.
Две години минали без вест от Фосет или екипа му.
Това породило много експедиции, които били пратени да го намерят.
Мистериозно, всяка експедиция я сполетяла същата съдба, както тази на Фосет.
Изчезването на Фосет породило всичко 13 експедиции, в които над сто човека изгубили живота си, опитвайки се да намерят не само Фосет, но и легендарния Изгубен град Z.
Никой не знае какво точно се е случило с Фосет, експедицията му и над сто човека, които тръгнали да го търсят.
Впоследствие били предложени множество теории.
Някои казват, че Фосет и екипът му били убити от амазонско племе, докато други предполагат, че може да са умрели от глад, удавяне или да са се разболели. Има и някои, които казват, че може да са били ограбени и убити от бандити в региона.