 |
| снимка: Ericus |
Човешкият вид може да е „стъпил на краката си“ и да се е научил да използва оръдия на труда, заради относително скорошно избухване на свръхнова звезда, което е ускорило еволюцията на вида ни, а освен това е превърнал африканските гори в савани. До такъв извод достигат учени, които проучват катаклизма от космически мащаб. Резултатите от изследването екипът е публикувал в Journal of Geology.
„Утаечни слоеве, формирани приблизително преди 2,5 милиона години, съдържат в себе си огромни количества сажди и дървени въглища. Никой не е дал обяснение на въпроса, защо следи от тези пожари се откриват на практика по цял свят. Рязкото йонизиране на атмосферата не само обяснява този феномен, но позволява и да разберем как нашите предци са заживели в саваната“, разказва Адриан Мело от университета на Канзас в Лоурънс, САЩ.
Преди две години астрономи съобщават, че са открили първите категорични следи, че преди около 2,6 и 8,7 милиона години повърхността на Земята и другите планети от Слънчевата система са бомбардирани от лъчи, емитирани от взривове на относително близки до нас свръхнови звезди. Същите следи, явяващи се под формата на нестабилния изотоп желязо-60, който се синтезира само вътре в загиващи звезди, наскоро бяха открити в скални образци от океанското дъно и в образците от лунната почва, донесени на Земята от мисиите на американските кораби „Аполо“.
В началото учените приемат, че взривяването на тези свръхнови се е случило на около 300 – 600 светлинни години от нас, но впоследствие става ясно, че избухванията са били на два пъти по-малка дистанция, което е потенциално опасно разстояние за планетата ни. Преди две години Мело и колегите му доказват, че тези избухвания би следвало да са намалили дебелината на озоновия слой в атмосферата ни и да са предизвикали ускоряване на еволюционните процеси на планетата.
По това време, подчертават авторите на изследването, са се появили първите човекоподобни и първите представители на вида Homo, а при последния случай – избухването на свръхнова преди около 2,6 милиона години – Земята е преживяла и достатъчно мащабни промени в екосистемите. Учените предполагат, че всички тези събития не са случайни и са свързани с космическите катаклизми, случили се на много светлинни години от нас.
„Изчислихме нивата на йонизация на атмосферата, която би се повишила вследствие влиянието на космическите лъчения, емитирани при взрива на по-късната свърхнова. Оказва се, че въздействието им е било необикновено силно – броят на йоните в низките слоеве на атмосферата е нараснал 50 пъти. Това не се случва в нормална ситуация, но най-мощните частици, ускорени от останките на загиналата звезда, би следвало да са достигали до повърхността на Земята и да са избивали много електрони“, обяснява Мело.
Каква е връзката между йонизацията на атмосферата с човешката еволюция, масовите отмирания на видове и пожарите? Нещата опират до това, че броят на йоните във въздуха много влияе на проводимостта за електрически разряди, в това число и мълниите. Съответно, повишения брой заредени частици би довело до рязко повишаване на силата на бурите и би ги направило далеч по-често явление.
В допълнение към това, подчертават Мело и колегата му Брайън Томас от университета на Уошбърн, САЩ, космическите лъчения и породените от тях „дрожди“ от йони биха превърнали мълниите в „по-вертикални“, което означава, че електрическите разряди много по-често, отколкото е обичайно, ще се разреждат в земната повърхност. Трудно е да се определи точно колко по-чести ще са такива явления, но според геолозите, такива промени в атмосферата са станали причина за масови пожари. Изгорелите горски масиви са се превърнали в степи и савани. В подкрепа на тази хипотеза е не само слоят пепел в утаечните пластове от онова време, който се наблюдава във всички региони по света, но и високите нива на нитрати, откривани в тях. Нитратите са се оказали в почвата, благодарение на многобройните удари от мълнии, които разлагат азота от атмосферния въздух.
Учените подчертават, че подобен сценарий много трудно може да се повтори в близко бъдеще. В околностите на Земята няма нито една звезда, която е готова да се превърне в свръхнова и при това да е на дистанция не повече от 150 светлинни години. Далеч по-голяма заплаха за живота и цивилизацията ни представляват изригванията на Слънцето, които са в състояние да унищожат електрониката, „да издухат“ озоновия слой и да предизвикат още едно масово отмиране на видове, пишат в заключение авторите на изследването.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>