На 24 март 1874 година се ражда Ерих Вайс. Едва ли това име нещо ще ви подскаже, но когато чуете псевдонима му Хари Худини, веднага ще се сетите за кого става дума.
След смъртта на великия илюзионист е намерено неговото оригинално свидетелство за раждане, от където става ясно, че се ражда в семейството на унгарски евреи. Родителите му пристигат в САЩ през 1878 година.
Свидетелски разкази са запазили мълвата, че фокуси започва да прави още докато е на 10 години. Иначе още от самото начало на кариерата си удивява всички зрители с майсторското си освобождаване от белезници и усмирителни ризи, както и с демонстрацията на различни ефектни трикове. Самият той си спомня, че онова, което го подтиква към изкуството на илюзионистите е голямата му любов към сладките неща. Баща му бил скъперник и имал навика да заключва шкафовете у дома им, в които се съхранявали най-различни сладки вкусотии. Худини се научава още от детските си години да отключва различни ключалки и катинари. Това си умение използва в много от фокусите си. След дълги тренировки се научава и да “помпа мускулите си”, когато се налага да се освобождава от окови, например. После ги отпускал и веригите с всички заключващи механизми по тях просто се свличали от тялото му.
В началото Худини изнася представления из САЩ заедно с брат си. Специалитет са им фокусите с карти, а един от най-прочутите им номера е “Асото на Худини”. За да демонстрират фокуса вземат обикновена карта с дупка по средата, плик с големината на картата и лента, дълга около метър. Поставяли картата в плика и го залепяли. После през дупката в плика и картата минавала лентата. При отварянето на плика обаче, картата излизала от него съвсем свободно, все едно лентата не е минала през нея. Измамата се състояла в това, че картата, която уж се поставя в плика се оказва на половина зад лявата ръка на фокусника – пликът предварително е отрязан с бръснач по дължината си. Така лентата, която уж преминава през плика и картата, всъщност заобикаля картата.
После идва славата му на човек, който може да се измъква от всякакви затворени пространства. В началото демонстрирал номер, в който излиза от бидон за мляко. На сцената поставяли бидон с голямо гърло, пълен до горе с вода. Худини влизал в бидона с ръце, оковани в белезници. После сядал в бидона. Разбира се, част от водата се изплисквала от гърловината на бидона. Слагали капак отгоре и го заключвали с катинар. Върху бидона хвърляли непрозрачно парче плат, а след няколко минути я махали. До бидона вече седял Худини, и си играел с вече свалените белезници. Целият фокус се крепи върху двойните стени на бидона. Пространството между двете стени се пълни с вода, а в капака имало въздушни клапани, които позволявали на Худини да диша. За него оставало само да се освободи от белезниците – номер, който владее от малък.
Друг от известните му фокуси става популярен като “Метаморфоза”. Худини го изпълнява заедно с брат си Тео. Завързали ръцете на брат му и го заключвали в голям дървен съндък. Хари се качвал върху сандъка и дърпал завеса. На три завесата падала, а пред очите на изумените зрители на мястото, където преди малко бил Хари, се покланял Тео. След като отваряли сандъка отвътре се появял овързания с въже Хари Худини. За този фокус използвали устройство, което професионалистите наричат сандък-измама. В него има панел, зад който може да се скрие човек. Тео, след като се освобождавал от чувала, в който го завързвали, се измъквал от сандъка през тайния панел. Пълзешком заемал мястото на брат си, а Худини влизал в сандъка, като предварително се овързвал с въже.
Какво точно му е помагало да се измъкне от усмирителните ризи, не е много ясно. Знае се, че в Канзас Сити Худини се освобождава от усмирителна риза, като при това е закачен да виси на 9 метра над земята пред сградата на местната поща. След две минути и половина интензивни извивания, фокусникът успява да накара здравата брезентова “опаковка” да се смъкне от тялото му.
Талантът му го прави прочут. Става приятел дори с президента Теодор Рузвелт. През последните години от живота си пише много книги, в които разкрива част от фокусите си, но най-вече яростно критикува шарлатаните, които твърдят, че за илюзиите им помагат свръхестествени сили.
Обстоятелствата около смъртта му остават неизяснени. По време на гастрол в Монреал в гримьорната му влизат трима студенти, единият от които е шампион по бокс в местния колеж. Искали да знаят, дали наистина Худини можел да понася силни удари в областта на корема. Худини просто кимнал и в същия момент получил неочаквано два или три удара от боксовия шампион. Илюзионистът все пак успял да го спре и като стегнал мускулите си казал: “Сега вече може да удряте”. Твърди се, че Худини просто разтрил удареното място. Няколко дни не обръщал внимание на болките, но се оказва, че ударите са предизвикали спукване на апендикса, в резултат на което се е развил перитонит. През 1926 година няма още антибиотици и само чудо би могло да спаси маестрото. На 31 октомври 1926 година Худини почива в Детройт.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>