В край на 70-те години на миналия век изследователят Джеймс Лъвлок лансира формулираната от него Хипотеза Гея в научните среди. Идеята, че земята е жив, дишащ и саморегулиращ се организъм се сторила толкова нелепа на учените, че те единодушно я отхвърлили.
Но когато част от тях интерпретирали данни, получени от изследвания, в светлината на новата хипотеза, се оказало, че тя може би не е толкова нелепа или погрешна, колкото им се сторило първоначално.
Хипотезата на учена носи името на древногръцката Майка Земя. Идеята за наименованието на формулираната от Лавлок теория дал не кой да е, а от писателят Уилям Голдинг.
В основата си идеята на Лавлок твърди, че биосферата на планетата може да е съставена от съвсем различни по вид организми, но те трябва да се разглеждат като един-единствен съставен организъм, подобно на пчелен кошер. Нещо повече, според учения дори и материалното обкръжение трябва да се разглежда като част от този организъм.
Смятаната от някои за абсурдна, идеята на Лавлок получила потвърждение от изследвания, провеждани по космическата програма на НАСА. Изследвания на състава на атмосферите на Венера, Марс и Земята показали, че първите две планети определено могат да се определят като мъртви. Техните атмосфери били в чудесно химично равновесие, т.е. всички химични реакции между тях вече са се случили и те са в състояние на покой.
Не такова било положението в земната атмосфера. Тя представлява динамична смес от много газове, между които непрекъснато протичат химически реакции, въпреки което тя остава в граници, в което животът може да съществува.
Учените се натъкнали и на други необясними системи в динамично равновесие, както и на природни константни, благодарение на които животът на планетата продължава да съществува.
Те установили, че планетата успява да запази средната си температура в приемливите за живот граници. Това се е случило дори по време на ледниковия период.
Удивително доказателство в полза на Хипотезата на Гея е фактът, че кислородът в състава на земната атмосфера се задържа в рамките на идеалните за поддържане на живота 21 процента в последните 200 милиона години, независимо от всички видове вулканични изригвания и др. катаклизми.
В полза на предложената от Лавлок хипотеза може да се разглежда и константната стойност на концентрацията на сол в морската вода. Тя остава в оптимално за поддържането на живот в нея ниво в продължение на векове независимо от климатичните промени и валежите.
Хипотезата на Лавлок е в противовес на лансираната от палеонтолога Питър Уорд Хипотеза на Медея, според която хората и другите висши организми на земята носят в себе си семената на самоунищожението и подобно на ревнивата Медея е въпрос на време Земята да ни изпрати някаква нелечима чума, която да ни унищожи, за да не нарушим нейното равновесие.
Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.
Благодарим Ви!