ЛЮБОПИТНО

Вундеркинд, бунтар, “почти чужденец”. Непознатият Фьодор Тютчев

Поетичният талант на Фьодор Тютчев много дълго остава неоценен по достойнство. Тютчев просто не смята поезията за основното си занимание, а и по принцип е много разсеян човек. Случвало се е да напише стихове на салфетка в кафене и просто да я забрави; или да сътвори стих в обикновен разговор с някого, да не го […]

Вундеркинд, бунтар, “почти чужденец”. Непознатият Фьодор Тютчев Read More »

Вещиците, които били виновни за малката ледникова епоха

Датата 5 декември 1484 година е лоша за “вещиците”. На този ден папа Инокентий VIII издава папска була, в която порицава хората, и най-вече жените, занимаващи се с магьосничество в Германия. Документът му на практика поставя началото на онова диво средновековно изстъпление, което после се превръща и в нарицателно за тежко наказание спрямо напълно невинен

Вещиците, които били виновни за малката ледникова епоха Read More »

0 изобретения, направени заради грешка

< href="http://svetovnizgki.com/wp-content/uplos/08/0/рентгенова-снимка.jpg"> Когато мислим за хора, които са дали на света някакво революционно изобретение, променило ежедневието ни, обикновено си представяме брилянтен учен, който ден и нощ размишлява над някакъв казус и закон. Но това важи само за някои открития. Ето няколко истории за направени по погрешка изобретения. Картофен чипс Това е единственият момент, когато гневът

0 изобретения, направени заради грешка Read More »

Пандемии и паника. Или как по време на епидемии търсим виновни и си намираме жертви

Откакто съществува човешката цивилизация катастрофалните епидемии са неотменна част от историята ѝ. Още през седмото хилядолетие преди новата ера в различни места на Стария континент се появяват и процъфтяват неолитни култури; хората по това време се научават не само да обработват земята и да отглеждат домашни животни, но и да изработват керамични съдове, да строят

Пандемии и паника. Или как по време на епидемии търсим виновни и си намираме жертви Read More »

Защо си приличат знаците в различните писмени системи?

Може ли да се открие нещо общо между буквите от българската азбука и английската? Очевидно е, че сходствата са налице. А между кирилицата и арабското писмо? Или между латиницата и санскрита? Някой биха казали, че изобщо не може да се търси общото между тях, но всъщност ще сбъркат, защото все пак има сходства. Оливие Морен

Защо си приличат знаците в различните писмени системи? Read More »

Непознатият Николо Амати – учител на Страдивари и Гуарниери

Попитайте някого за името на прочут майстор на цигулки и непременно ще чуете Страдивариус. По-знаещите биха споменали и Гуарнери. Тези две имена фигурират в маса художествени произведения – романи, музикални и филмови творби. Да не говорим за кръстословиците. И едва накрая някой ще се сети и за Амати. А истината е, че инструментите на фамилията

Непознатият Николо Амати – учител на Страдивари и Гуарниери Read More »

Легендата за Потопа, записана в най-древното литературно произведение – епосът за Гилгамеш

В митологията на най-старите световни цивилизации се среща една и съща повтаряща се история – за Потопа, изпратен по волята на боговете. Мащабното наводнение, за което се говори в легендите и религиозните текстове на много от древните народи, почти навсякъде е описвано като причина за гибелта на почти всички хора. Джордж Смит За Световния потоп

Легендата за Потопа, записана в най-древното литературно произведение – епосът за Гилгамеш Read More »

Битката край Аустерлиц – проста, но гениална тактика и абсолютно бездарни противници

Аустерлиц е малко селце, което в наши дни се намира на територията на Чехия, близо до град Славков край Бърно. На 2 декември 1805 година в полята край това селце се разиграва битка, която влиза в учебниците по военно дело като пример за бездарността на австрийските и руски пълководци и стратегическия (и тактически) талант на

Битката край Аустерлиц – проста, но гениална тактика и абсолютно бездарни противници Read More »

Келвин или Фаренхайт? Не. Целзий!

Сигурно поне по веднъж на ден пропускаме да споменем името му. Но всеки път, когато говорим за времето и споменем температурата, подразбираме, че иде реч за градуси, измерени по скалата, предложена от него – Андерс Целзий.  На 27 ноември 1701 година в Упсала, Швеция, се ражда Андерс Целзий. Семейството му е с традиции в науката.

Келвин или Фаренхайт? Не. Целзий! Read More »

Епохата на дедукцията. Шерлок Холмс “навършва” 134 години

Великобритания, Лондон, XIX век. Официално, като организирана структура, полицията съществува от 1828 година. Престъпността в страната, а и в столицата на Британия обаче процъфтява. Онези, които искат да са в течение на криминалния живот, всеки месец имат възможността да прочетат знаменитият Нюгейтски календар. Така се наричат полицейските сводки и отчети, които всеки месец с много

Епохата на дедукцията. Шерлок Холмс “навършва” 134 години Read More »

Човекът с пурата – Уинстън Чърчил

През 2002 година британска агенция провежда допитване сред обществото, чиято цел е да се установи, кого британците смята за най-велик в исторически план. Първата позиция в допитването убедително заема Уинстън Чърчил. В годините след разпадането на социалистически лагер преклонението пред Чърчил в бившите сателити на СССР също е масово. Но образът, който се насажда –

Човекът с пурата – Уинстън Чърчил Read More »

Неподражаемият хумор на Марк Твен

На 30 ноември 1835 година в малкото тогава градче Флорида на брега на река Мисури се ражда Самюъл Лангхорн Клемънс. 30-години по-късно е отпечатан първият му разказ, който поставя началото на кариерата на великия писател, когото днес познава целия свят – Марк Твен. Известността му тръгва от разказа “Знаменитата скачаща жаба от окръг Калверас”. Следват

Неподражаемият хумор на Марк Твен Read More »

“Бог го иска!” Началото на Първия кръстоносен поход

От онзи момент, когато европейските християни решават да се обединят и да освободят Гроба Господен в Светите земи от мюсюлманите са изминали повече от 9 века. Резултатът от благородното начинание завършва с това, че през юли 1099 година кръстоносците превземат заветния Йерусалим и… го потапят в кръв.  Преди да се стигне до превземането на Йеруаслим

“Бог го иска!” Началото на Първия кръстоносен поход Read More »

627 години от обявяването на Сеул за столица на кралство Чосон, днес – Южна Корея

През вековете градът е бил познат под различни имена, сред които Виресон, Ханчу, Намгьон, Хансон, Ханян, Гьонсон. Настоящото име произлиза от корейската дума за столичен град, която се счита, че произлиза от думата „сорабол”. Това название първоначално е използвано като определение за столицата на държавата Шила Гьончу. През 18 г. пр.н.е. кралство Пекче основава столицата

627 години от обявяването на Сеул за столица на кралство Чосон, днес – Южна Корея Read More »