.
.
Наблюдения върху автохтонизма
glishev
- Chevalier de la charrette
- 10135 мнения
- Пол:Мъж
- Пребиваване:София
- Интереси:Западноевропейско Средновековие, християнство, литература, LARP.
————————————————————————————————————————-
Основното автохтонистко убеждение е, че българите са генетично, езиково и културно-исторически потомци и наследници на античните траки. Крайният резултат от цялостните автохтонистки идеи и предположения е, че повечето европейски нации днес вероятно произхождат и със сигурност са силно повлияни от древните траки.
Автохтонизмът отхвърля демографското и културно значение на варварските миграции на Балканите и в цяла Европа в ІІІ-VІІ в. Повечето автохтонисти са убедени, че славянско нашествие на Балканите в VІ-VІІ в. няма, а някои вярват, че цялата славянска езикова група е рожба на руска пропаганда.
Автохтонистите смятат езикознанието като наука за несъстоятелно и средновековните източници за фалшификати. По този начин се разграничават рязко от конвенционалните научни методи на изледване. Същевременно сами често прибягват до така наречените “народни етимологии”.
Автохтонистите са убедени в съществуването на заговор срещу българското минало. Това прави убежденията им повече теория на конспирацията отколкото хипотеза за произхода на конкретен народ.
Склонни са да смятат опонентите си за част от заговора. Всяко изказване против автохтонизма е схващано като проява на противобългарски убеждения.
По принцип изпитват недоверие и към античните автори, но с двоен стандарт – някои от античните все пак казват по нещо вярно там, където се появи бегла възможност за тълкуване на техен текст в полза на родството между траки и други народи (като предположението винаги е в полза на тракийското влияние над съседа).
Убедени са, че траките/българите са едновременно автохтонни и че са пътували много (като номадите, но… без да са номади).
Смятат, че “номад” и “варварин” са оценъчни термини с обидно значение.
Автохтонистите са убедени, че траките са имали своя писменост, различна от гръцката, линеарната, финикийската и фригийската. Често обаче допускат, че тези графични системи са повлияни от тракийската.
Отъждествяват всички неавтохтонни теории за произхода една с друга. За автохтонистите остава общо взето неизвестно, че иранската, полиетничната степна и тюрко-алтайската теории са в спор помежду си.
За тях патриотизмът е водещо убеждение, а не толкова търсенето на фактите. Те смятат, че патриотизмът е достатъчно основание за всяко едро заявление. За тях автохтонизмът е по-скоро кауза отколкото научна теза.
Автохтонистите имат предпоставена теза, в чиято полза търсят доказателства. Този подход ги отличава силно от конвенционалните учени, които първо натрупват маса от факти, а чак след това я тълкуват.
Автохтонистите са склонни да омаловажават, а в някои случаи – и да отхвърлят Великото преселение на народите като демографски фактор в историята на Европа.
Периодичните нахлувания на нови индоевропейски народи са terra incognita за автохтонистите. Според мнозинството от тях траките са автохтонно балканско население, родствено с предгръцките пеласги и критски минойци, а не с индоевропейци като ахейските гърци.
Автохтонистката хипотеза за произхода на българите не се изчерпва само с етногенетичните процеси. Тя обхваща историята на Средиземноморието, Черноморието, северна Африка и Средна Азия и я тълкува неизменно в полза на твърдението, че в предантичните периоди, Античността, а защо не и Средновековието българите/траките са (единен) етнос, доминирал политически, демографски и културно над огромни територии.
/…/
Автохтонистите относително рядко си служат с издания на исторически извори. Ползват като литература главно съвременни книги…
Автохтонистите често си служат с понятия като “укриване” и “разкриване”. Водени са от нещо като чувство за мисия към българщината. Обичат да смайват публиката със смели и несъмнено патриотични твърдения.
Не се интересуват от история на комуникациите, дипломатическа история, история на ежедневието. Предпочитат да се задълбочават във въпроси, които схващат като политическа теория и един вид фолклористика на древните общества. Археологията ги интересува сравнително слабо.
Автохтонистите са привлечени предимно от изводи; пътят на достигането им ги интересува относително малко.
Няма застъпници на автохтонизма сред историците, класическите филолози и археолозите. Обикновено става дума за лица от така наречената техническа интелигенция, юристи, журналисти, писатели или лекари, за които историята е вид хоби.
/…/
Автохтонистите обикновено не се влияят от опонираща аргументация. Убежденията им са до голяма степен въпрос на самоидентификация, гордост от миналото и по-скоро вяра.
—————————————————————————————————————————
Горните наблюдения се отнасят преди всичко до автохтонистите в България. Доколкото знам, автохтонни исторически идеи има у руснаци, турци, французи и британци.
В Русия те свързват днешното население на европейските части от страната със скити и сармати.
В Турция става дума за произхода на днешните жители от античните фригийци, лидийци и кари. Крайните предположения и липсата наинтерес към твърденията на конвенционалните университетски учени са налице и там.
Във Великобритания автохтонизмът е от по-различен. Там представителите му са университетско течение учени-историци като Дейвид Рос от Абърдийн, които смятат, че келтско нашествие в Британия не е имало, а езикът и културата на Шотландия, Уелс и Ирландия се дължат на мощното влияние на галски търговци и друиди в Британия в периода VІ-І в. пр. Хр. Спорът им с мнозинството техни колеги с конвенционални убеждения тече в рамките на академичния дискурс.
Във Франция автохтонизмът е донякъде институционализиран. Без да отхвърля Великото преселение на народите и нашествията на франки, бургунди и готи, френската образователна система отдава най-голямо значение на галския субстрат в етногенезиса на съвременните французи.
Манол Глишев
https://www.forumnauka.bg/topic/8729-%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D1%8E%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%83-%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%85%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B0/
ПП: Автохтонизтите залагат на ирационалното, на популизма, на крайния национализъм, на псевдонаучния подход…