Home ЛЮБОПИТНО Атеизмът е с древни корени и не е „модерно изобретение“, твърди ново изследване

Атеизмът е с древни корени и не е „модерно изобретение“, твърди ново изследване

by admin


Атеизмът не е “изобретение” на модерната Западна култура, а всъщност произхожда от времената на античните цивилизации, твърди професор от Кеймбридж в нова книга. Идеята категорично се противопоставя на схващането, че човечеството е “програмирано” да вярва в богове.

Книгата на Тим Уитмарш – професор по гръцка култура в Университета в Кеймбридж се казва “Battling the Gods” (“Борбата срещу боговете”). Авторът е цитирал много примери, с които показва, че атеизмът е съществувал в политеистичния свят на Древна Гърция.  По думите на Уитмарш, книгата му е “опит да се извади на бял свят древния атеизъм, погребан под купищата хули от страна на Християнството, трупали се върху него в продължение на хилядолетия”.

Уитмарш, който ръководи колежа “Св. Георги” в Кеймбридж, е убеден, че тенденцията да се смята, че човек е “програмиран по условие” да бъде религиозно същество, е абсолютно погрешна. “Опитвам се да опровергая това схващане, което се е насложило през вековете, че има нещо фундаментално заложено в човешките същества, свързано с [религиозните] вярвания”, казва професорът пред Гардиан.
Книгата му оспорва тезата, че атеизма “е модерно изобретение, продукт на Европейския Ренесанс” и начинът на разсъждения, че “Просвещението би било немислимо без съществуването на двете идеи – за светската държава и науката, противопоставяща се на религиозните догми”.

Митът за “новоизлюпеният атеизъм” дава храна за спорове и на двете страни в дискусията. Привържениците на тезата, че атеизмът е “модерно изобретение”, искат да го представят като причината за скептицизма спрямо свръхестественото и като резултат от това, развитието на науката и залеза на религиите. Религиозните поддръжници пък го заклеймяват като патологичен симптом на декадентския дух на западните цивилизации, погълнати от консуматорското общество на капитала.

“И двете страни в този спор са виновни за проявата на модерна форма на суетата. Отричането на свръхестественото е толкова старо, колкото и планините. Митът се подхранва само от незнание и невежеството на онези, които смятат, че чак през XVIII век европейците първи са повели битката срещу боговете”.

“Склонни сме да гледаме на атеизма като на идея, зародила се съвсем наскоро в светските западни общества. Красноречието, което се използва, за да се опише това явление, е хипер модерна. Всъщност, ранните общества са били далеч по-способни да приемат атеизма, тъй като той е част от широкия спектър от вярвания, които са приемали за нормални”, пише Уитмарш.

“Ранните атеисти обаче, вместо да съдят от гледна точка на научната истина, са се фокусирали върху универсалните възражения спрямо парадоксите в същността на религията – фактът, че тя изисква от човек да приема неща, които интуитивно не присъстват в неговия свят. Фактът, че това се е случвало преди хилядолетия, показва, че формите на неверие може да съществуват във всички култури, и вероятно винаги са съществували”.

Уитмарш посочва за пример цитат от Платон от IV век пр.н.е. Във въображаем диалог древният философ си представя порицанията, които изрича един вярващ срещу опонента си атеист: “Ти и приятелите ти не сте първите, които се отнасят така към боговете! Винаги има такива, които страдат от тази болест – повече или по-малко на брой”.

“Като оставим настрана как Плутон си представя “болестта на атеизма”,  той е безусловно прав в основното си твърдение, че през цялата история на цивилизацията и във всички култури са съществували хора, които са отказвали да вярват в божественото”.

Сред тези “отказващи да вярват” са и Карнеад Стари, продължител на делото на Платоновата школа, който през II век пр.н.е. твърди, че “вярата в боговете е нелогична”, през Епикур, когото често в древността наричат atheoi, за да достигнем и до атеистичните схващания на Кеснофан от Колофон.

В книгата си Уитмарш твърди, че разнообразието в древния политеистичен свят на Древна Гърция напълно изключва идеята за “религиозна ортодоксалност” и за религиозна върхушка, която да налага правилата на живот на обикновения човек. Авторът смята, че макар и да приемали за “грешка” атеизма, той бил толериран – макар че и тук съществува случая със Сократ, който е екзекутиран, защото отказва “да повярва в боговете на Атина”.

В книгата си Тим Уитмарш не заема категорична позиция по отношение верността или нелогичността на атеизма. В предговора той пише, че е “твърдо убеден – и това убеждение се затвърждаваше все повече в процеса на събиране на материали и писането на книгата – че културният и религиозният плурализъм, както и свободният спор, са абсолютно необходими за нормалния живот в обществото”.

“Повечето култури в човешката история имат някаква форма на вярвания в свръхестественото. Няма как да се отрече, че това е нормално. Но е абсолютно грешно да се твърди, че всеки човек от коя да е култура, по условие е “абониран” да вярва”, пише още Тим Уитмарш.

––––
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>



Source link

(Visited 2 times, 1 visits today)
Да го споделим с приятели 🙂

Related Articles