Акри с диаманти – част 2

Това копие се разпространява безплатно. Надеждата ми е читателят да открие диамантите, които се намират под собствените му крака. Имам сантимент към този текст заради позитивното му отношение. Надявам се така да бъде и при вас.

 Забележка: текстът е без редакция и е в оригиналната си форма.

Чувствайте се свободни да разпространявате този ръкопис, но моля НЕ таксувайте четенето му.

Благодаря,

Блеър Робъртсон

http://www.blairrobertson.com

Акри с диаманти

от Ръсел Конуел

Любовта е най-величественото нещо на Божията земя, но късметлия е влюбеният, който има много пари. Парите са власт: парите имат сила; и ако човек каже, „Не искам пари”, сякаш казва „Не желая да правя добро на ближния”. Абсурдно е да се говори така. Абсурдно е да се разделят. Това е чудесно страхотен живот и трябва да прекарвате времето си в изкарване на пари, заради силата, която е в парите. И пак, този религиозен предразсъдък е толкова силен, че някои хора си мислят, че е огромна чест да си един от Божиите бедняци. Поглеждам лицата на хората, които мислят по този начин.

Веднъж чух един човек да казва по време на молитва, че е благодарен да бъде един от Божиите бедняци, и тогава тихо се запитах какво ли би казала жена му за тази реч, след като е взела чуждо пране, за да е опора на мъжа си, докато той седи и пуши на верандата. Не искам да виждам повече от тези Божии бедняци. Когато човек може да бъде също така и богат, а сега е слаб, понеже е беден, той е направил голяма грешка: не е бил верен на себе си; не е бил добър с ближните си. Ние трябва да забогатяваме ако можем по честни християнски методи, а това са единствените методи, които бързо ни издигат към богатството.

Спомням си, преди няколко години, един млад студент по богословие дойде в офиса ми и каза, че мисли че е негов дълг да дойде и да се „потруди с мен”. Попитах го какво се е случило и той каза,

– Чувствам, че е мой дълг да дойда и да говоря с вас, господине, и да кажа, че Светото писание твърди, че парите са коренът на всяко зло.

Попитах го къде е намерил тази поговоорка и той каза, че я е намерил в Библията. Попитах го дали е измислил нова Библия и той каза не, не е взел нова Библия, това било в старата Библия.

– Е, – казах аз, – ако това е в моята Библия, никога не съм го виждал. Ще бъдете ли така добър да си донесете учебника и да ми го покажете?

Той излезе от стаята и след малко се върна, крачейки горделиво с отворена Библия, с цялата фанатична гордост на тесногръд сектант, който базира вярванията си на някакво погрешно схващане на Писанието, и сложи Библията си на масата пред мен и почти изписка в ухото ми,

– Ето. Можете сам да си го прочетете.

Казах му,

– Младежо, ще разбереш, като пораснеш малко, че не можеш да разчиташ на друго вероизповедание да ти чете Библията, – казах аз. – Сега, ти си от друго вероизповедание. Прочети ми, моля те и помни, че си обучаван в школа, където подчертаването е тълкуване.

И тъй, той взе Библията и зачете:

– Любовта към парите е коренът на всяко зло.

Сега вече го каза правилно.

Великата Книга се завърна в почитта и обичта на хората и в уважението на най-великите умове на земята и сега можете да я цитирате и да положите живота си и смъртта си върху нея без повече страх. И тъй, когато цитира правилно Библията, той цитира истината. „Любовта към парите е коренът на всяко зло”. О, ето това е. Кланянето на средството, вместо на целта. Макаи да не можеш да постигнеш целта без средствата. Когато човек превърне парите в идол, вместо целите, за които могат да се използват, докато изстисква долара, докато не запиши орелът, тогава те стават коренът на всяко зло. Помислете, само да имахте пари, какво бихте могли да направите за съпругата си, детето си и за дома ви и града ви. Помислете за колко кратко бихте могли да направите дарение за Темпъл Колидж, само да имахте парите и разположението да ги дадете; и пак, приятелю, хората казват, че аз и ти не трябва да прекраваме времето си, за да забогатяваме. Колко противоречиво е цялото това нещо. Ние трябва да сме богати, понеже парите имат сила.

Мисля, че е най-добре да илюстрирам това, понеже ако кажа, че трябва да забогатеете, трябва, поне, да предложа как се прави. Имаме предразсъдъци към богатите хора заради лъжите, които се говорят за тях. Лъжите, които се говорят за г-н Рокфелер, понеже има двеста милиона долара – толкова много им вярват; и при това, колко невярна е представата на света за този човек. Колко малко можем истина можем да разпознаем днес, когато вестниците се опитват да си продават броевете изцяло върху сензации! Начинът, по който лъжат да богатите, е нещо  ужасно и не се сещам за друга илюстрация на това освен какво казват вестниците сега за Филаделфия.

Един младеж дойде при мен онзи ден и каза,

– Ако г-н Рокфелер, както мислите, е добър човек, защо всички говорят против него?

Защото ни е изпреварил; това е всичко – просто ни е изпреварил. Защо г-н Карнеги е критикуван толкова остро от завистливия свят? Защото е взел повече, отколкото ние. Ако някой знае повече, отколкото аз знам, не съм ли склонен да критикувам част от познанията му? Да вземем човек, който е застанал на амвона и проповядва пред хиляди, а ако аз имам петнадесет човека в моята църква и всичките са заспали, няма ли да го критикувам? Винаги правим така с хората, които са ни изпреварили. Ето, човекът, когото критикуваш, има сто милиона, а ти имаш петдесет цента, и двамата имате точно толкова, колкото струвате.

Един от най-богатите хора в тази страна дойде у дома и седна в гостната ми и каза,

– Видяхте ли всичките тези лъжи за семейството ми във вестниците?

– Разбира се; и разбрах, че са лъжи, още щом ги видях.

– Защо лъжат така за мен?

– Ами, – казах му, – ако ми дадете чека си за сто милиона, ще взема и всичките лъжи заедно с него.

– Е, – каза той, – не виждам никакъв смисъл да говорят така за семейството ми и за мен. Конуел, кажете ми откровено, какво според вас мисли американският народ за мен?

– Ами, – казах аз, – те мислят, че сте най-черносърдечният  негодник, ходил някога по земята!

– Но какво да направя?

Нищо не може да направи и въпреки всичко, той е един от най-благите християни, които познавам. Ако спечелите сто милиона, получавате и лъжите; ще лъжат за вас и можете да определяте успеха си според лъжите, които се говорят за вас. Аз казвам, че трябва да сте богати.

Но постоянно идват при мен младежи, които казват,

– Искам да започна бизнес, но не мога.

– Защо не можете?

– Защото нямам капитал, с който да започна.

– Капитал, капитал, с който да започнете! Какво! Младежо! Живееш във Филаделфия и виждаш това богато поколение, всички от които са започнали като бедни момчета, а ти искаш капитал, с който да започнеш? Късметлия си, че нямаш капитал. Радвам се, че нямаш никакви пари. Съжалявам богаташките синчета. Богаташките синчета днес заемат много трудна позиция. За съжаляване са. Богаташките синчета не могат да разберат най-хубавите неща в живота на човека. Не могат. Статистиките на Масачузетс ни показват, че нито едно от седемнадесет богаташки синчета не умира богато. Те са отгледани в лукс, а умират в бедност. Дори и някой богаташки син да запази парите на баща си, дори и той не може да разбере най-хубавите неща в живота.

Един младеж от колежа ни тук ме помоли да му формулирам какво смятам за най-щастливия час в историята на човек, и аз дълго проучвах и се върнах убеден, че най-щастливият час, който човек някога вижда във всяко светско нещо е, когато млад човек пренесе съпругата си през прага на вратата, за пръв път, на къщата, която сам си е спечелил и построил, и когато се обърне към съпругата си с красноречие, по-голямо от всяка моя дума, и казва на жена си, „Любима, сам спечелих този дом; аз си го спечелих. Целият е мой и го деля с теб”. Това е най-величественият момент, който човешкото сърце може да види някога. Но богаташкият син не може да разбере това. Може и да влиза в по-изтънчено жилище, но трябва да върви из къщата и да казва, „Майка ми да де това, майка ми даде това, майка ми ми даде това, майка ми ми даде това”, докато на жена му не ѝ се прииска да се е била оженила за майка му.

О, съжалявам синовете на богатите. Наистина. Докато не стигне дотам в пичовизма си, че да си вдигне ръцете така и да не може да ги свали. Не сте ли виждали някои от тях, заблудили се в Атлантик Сити? Видях веднъж едно от тези плашила и не спирам да си мисля за това. Давах лекции на Ниагарския водопад и след лекцията отидох в хотела, и когато отидох на рецепцията, стоеше там едно милионерско синче от Ню Йорк. Той беше неописуем образец на антропологичната потенция. Носеше бастун със златна глава под мишница – повече в главата на бастуна, отколкото той имаше в своята. Не вярвам, че ще мога да опиша младежа, ако трябва да се опитам. Но все пак, трябва да кажа, че носеше очила, през които не можеше да вижда; маркови кожени обувки, с които не можеше да ходи и панталони, с които не можеше да седне – облечен като скакалец!

Е, този човешки щурец дойде на рецепцията точно когато влизах. Нагласи си невиждащите очила и зафъфли на рецепциониста, понеже това е „Ханглийски, сеш се”:

– Гусине гусине, ще бъдете ли така добър да ме обрудите с тес листуи и тес пликуи!

Рецепционистът набързо измери този мъж и отвори едно чекмедже и извади няколко плика и листове и ги метна през гишето и се обърна пак към книгите си.

Трябваше да го видите този екземпляр на човечеството, когато хартията и пликовете дойдоха през гишето – него, чиито нужди винаги са били отгатвани от слуги. Нагласи си невиждащите очила и закрещя след рецепциониста:

– Върнете се, гусине, върнете се. Гусине, ще наредите ли на някой злузител да занесе тъс артия и тес пликуи да ги занесе на унуй буро.