Археология и история 1 юли 2025 г. · 0 коментара
Крал Тутанкамон. Кредит за изображение: CC от 2.0 Стив Еванс
Забележителна находка в рамките на гробницата на младия фараон може да доведе до безценен медицински пробив.
Джъстин Стебинг: През ноември 1922 г. археологът Хауърд Картър надникна през малка дупка в запечатаната гробница на цар Тутанкамон. На въпроса дали може да види нещо, той отговори: “Да, прекрасни неща.” В рамките на месеци обаче, финансовият поддръжник на Картър лорд Карнарвон беше мъртъв от мистериозна болест. През следващите години няколко други членове на екипа за разкопки ще се срещнат с подобни съдби, подхранвайки легенди за „проклятието на фараона“, които пленяват общественото въображение за малко повече от век.
В продължение на десетилетия тези мистериозни смъртни случаи се приписват на свръхестествени сили. Но съвременната наука разкри по -вероятен виновник: токсична гъбичка, известна като Aspergillus flavus. Сега, в неочакван обрат, същия този смъртоносен организъм се трансформира в мощно ново оръжие в борбата срещу рака.
Aspergillus flavus е често срещана плесен, открит в почвата, разпадаща се растителност и съхранени зърна. Той е скандален за способността си да оцелява в тежки среди, включително запечатаните камери на древни гробници, където може да лежи в сън за хиляди години.
Когато се нарушава, гъбичката освобождава спори, които могат да причинят тежки респираторни инфекции, особено при хора с отслабена имунна система. Това може да обясни така нареченото “проклятие” на крал Тутанкамон и подобни инциденти, като смъртта на няколко учени, които влязоха в гробницата на Казимир IV в Полша през 70-те години. И в двата случая по -късно разследванията установяват, че има флавус и неговите токсини вероятно са отговорни за болестите и смъртта.
Въпреки смъртоносната си репутация, Аспергилус Флавус вече е в центъра на забележителна научна находка. Изследователи от Университета в Пенсилвания откриха, че тази гъбичка произвежда уникален клас молекули с потенциал за борба с рака.
Тези молекули принадлежат към група, наречена рибозомално синтезирани и пост-транслационно модифицирани пептиди, или RIPP. RIPP се правят от рибозомата – фабриката за протеини на клетката – и по -късно се променят химически, за да подобрят тяхната функция.
Докато в бактериите са идентифицирани хиляди RIPP, в гъбичките са открити само шепа – досега.
Процесът на намиране на тези гъбични рипи беше далеч от прост. Изследователският екип провери дузина различни щамове или видове Aspergillus, търсейки химически улики, които могат да показват наличието на тези обещаващи молекули. Аспергилус Флавус бързо се открои като основен кандидат.
Изследователите сравниха химикалите от различни гъбични щамове с известни RIPP съединения и откриха обещаващи съвпадения. За да потвърдят своето откритие, те изключиха съответните гени и, сигурно, целевите химикали изчезнаха, доказвайки, че са намерили източника.
Пречистването на тези химикали се оказа значително предизвикателство. Тази сложност обаче е и това, което придава на гъбичните рипи тяхната забележителна биологична активност.
В крайна сметка отборът успя да изолира четири различни RIPP от Aspergillus flavus. Тези молекули споделяха уникална структура от блокиращи пръстени, характеристика, която никога не е била описана досега. Изследователите нарекоха тези нови съединения „асперигимицини“, след гъбичките, в които са открити.
Следващата стъпка беше да се тестват тези асперигимицини срещу раковите клетки при хора. В някои случаи те спряха растежа на раковите клетки, което предполага, че асперигимицините могат един ден да се превърнат в ново лечение на определени видове рак.
Екипът също така разработи как тези химикали влизат в раковите клетки. Това откритие е значително, тъй като много химикали, като асперигимицини, имат лечебни свойства, но се борят да влязат в клетките в достатъчно големи количества, за да бъдат полезни. Знаейки, че конкретни мазнини (липиди) могат да подобрят този процес дават на учените нов инструмент за разработване на лекарства.
Допълнителни експерименти разкриха, че асперигимицините вероятно нарушават процеса на клетъчно делене в раковите клетки. Раковите клетки се разделят неконтролируемо и изглежда, че тези съединения блокират образуването на микротубули, скелето вътре в клетките, които са от съществено значение за клетъчното делене.
Огромен неизползван потенциал
Това нарушение е специфично за определени видове клетки, така че това от своя страна може да намали риска от странични ефекти. Но откриването на асперигимицини е само началото. Изследователите също така идентифицират подобни клъстери от гени в други гъбички, което предполага, че много повече гъбични рипи остават да бъдат открити.
Почти всички гъбични рипи, открити досега, имат силна биологична активност, което прави тази област с огромен неизползван потенциал. Следващата стъпка е да се тестват асперигимицини в други системи и модели, с надеждата в крайна сметка да преминат към клинични изпитвания при хора. Ако успеят, тези молекули могат да се присъединят към редиците на други лекарства, получени от гъбички, като пеницилин, който революционизира съвременната медицина.
Историята на Aspergillus flavus е мощен пример за това как природата може да бъде както източник на опасност, така и кладенци на изцеление. От векове тази гъбичка се страхуваше като мълчалив убиец, дебнещ в древни гробници, отговорен за мистериозните смъртни случаи и легендата за проклятието на фараона. Днес учените превръщат този страх в надежда, използвайки същите смъртоносни спори, за да създадат животоспасяващи лекарства.
Тази трансформация, от проклятие до лечение, подчертава значението на продължаващото проучване и иновации в природния свят. Природата всъщност ни е предоставила невероятна аптека, изпълнена със съединения, които могат да заздравеят, както и с вреда. От учените и инженерите зависи да разкрият тези тайни, използвайки най -новите технологии за идентифициране, промяна и тестване на нови молекули за техния потенциал за лечение на болестта.
Откриването на асперигимицини е напомняне, че дори и най -малко вероятните източници – като токсична гъбичка на гробницата – могат да държат ключа към революционните нови лечения. Докато изследователите продължават да изследват скрития свят на гъбичките, кой знае какви други медицински пробиви могат да лежат точно под повърхността?
Джъстин Стебинг, професор по биомедицински науки, университет Англия Рускин
Тази статия е преиздадена от разговора под лиценз Creative Commons.
Прочетете оригиналната статия.
Източник: Разговорът | Коментари (0)