На 29 декември 1170 г. е убит архиепископът на Кентърбъри Томас Бекет. До покушението се стига, защото Бекет остро се противопоставя на крал Хенри II по въпросите за правата на църквата в Англия.
Архиепископът е посечен от четирима рицари, привърженици на краля, които го убиват на стълбите на катедралата в Кентърбъри.
Томас Бекет е роден през 1118 г. в Лондон. Учи в родината си, а после в Париж, Болоня и Оксер. След като се завръща на Острова става архидякон в Кентърбъри. Като такъв служи на крал Хенри, който желае да наложи абсолютната си власт в държавата, в това число и върху църковните дела.
Бекет работи за налагането на правото на короната да получава данъци от всички свои поданици, включително и духовниците, което пък му печели врагове в средите най-вече на средно заможните поданици на короната и разбира се, сред средите на духовенството.
Бекет е предан на краля по отношение на външната политика и изпълнява няколко важни мисии в чужбина. Дипломатическите му победи му печелят добри позиции в двора на Хенри II. След смъртта на архиепископ Теобалд през април 1161 г. Томас Бекет е обявен за архиепископ на Кентърбъри.
Официалното му ръкополагане става факт през юни 1162 г. Неочаквано за всички тогава настъпва обрат и Бекет бързо се променя от духовник, угаждащ на короната, в аскет, защитаващ до фанатична крайност интересите на църквата.
Съществуват сведения, според които Томас Бекет увещава краля да не му поверява архиепископската длъжност, защото “не би могъл да служи вярна на двама господари – кралят и Бог, и ще се наложи да предаде едного”. Хенри II обаче не приема, че един от най-близките му приятели ще се обърне срещу него.
Бекет избира да служи вярно на Бог и застава на страната на Църквата и папата в споровете с английската корона, а това води до конфликт с краля.
Конфликтът се задълбочава и през 1164 г. Бекет трябва да напусне Англия, а крал Хенри издава няколко едикта, в които яростно го осъжда и напада. През 1170 г. папата остро се изказва по отношение на английския крал и заплашва Хенри II с отлъчване от църквата. В опит да предотврати подобна крайна мярка английският монарх позволява на Бекет да се завърне в Англия.
Позициите на двамата обаче остават непроменени и конфликтът между тях в никакъв случай не е смекчен. Кралят бурно изразява недоволството си от Бекет. Това от своя страна води до организиране на заговор за убийството на архиепископа на Кентърбъри, в който водеща роля имат четирима рицари, предани на краля.
Бекет е убит в катедралата на Кентърбъри, а само две години по-късно е канонизиран.
По време на английската Реформация през 1538 година, по заповед на Хенри VIII, гробът на Томас Бекет е отворен. Ценностите, принесени в дар на светеца са конфискувани, а един от диамантите, с които е погребан, е инкрустиран в кралския скиптър. В заповедта на Хенри VIII се забранява Бекет да бъде наричан светец и от всички църкви да бъдат иззети изображенията му, а в църковните книги да бъде заличено името му. Твърди се още, че светецът посмъртно е обвинен и съден за държавна измяна.
Въпреки това, почитането на св. Томас Бекет сред народните маси се запазва. Много изображения и ръкописи са укрити от миряни. Според някои източници, останките на Бекет са изгорени, а прахът му е разпилян, но официално потвърждение за това липсва. През 1888 година в криптата на катедралата в Кентърбъри, недалеч от мястото, на което първоначално се е намирал гробът му, са открити останки, за които има вероятност да се окажат мощите на св. Томас Бекет.
Образът на светеца вдъхновява множество автори, които описват в творбите си конфликтът между Хенри II и Томас Бекет. През 1964 година по творбата на Жан Ануи е заснет филмът “Бекет” с Ричърд Бъртън, Питър О`Тул и сър Джон Гилгуд в главните роли. Филмът има 12 номинации за наградата “Оскар” и печели в категорията за най-добра адаптация. За ролята си на крал Хенри II Питър О’Тул печели награда Златен глобус.
Убийството на Томас Бекет участва във фабулата и на друго известно произведение – “Устоите на земята”. И в тази творба епископът на Кингсбридж е посечен от верни на краля рицари, което е пряк преразказ на случилото се на 29 декември 1170 година пред стълбите към олтара в катедралата в Кентърбъри.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>