Смята се, че този вид риба съществува повече от 360 милиона години. Латимерията е единият от двата вида “ръкоперки”, оцелели толкова дълго време.
На 22 декември 1938 година траулерът “Нерин” близо до устието на река Чалумна, която се влива в Индийския океан южно от град Източен Лондон в ЮАР, на дълбочина 75 метра улавя неизвестна до тогава сребристо-сива риба с дължина около метър и половина. На място пристига специалистът, професор Джеймс Смит, който я нарича Latimeria chalumnae в чест на директора на градския музей в Източен Лондон – Марджъри Кортни-Латимър, която на практика изнамира чудото на ихтиологията сред другия улов на траулера.
Откриването на латимерията предизвиква сензация в научния свят. Рибата принадлежи към подкласа на целокантообразните от класа на ръкоперките, а учените до онзи момент смятат, че вида е измрял през юрския период – преди цели 70 милиона години.
Втората латимерия е уловена едва 16 години по-късно, някъде във водите между Мадагаскар и Източна Африка. След това в същия район са уловени и други екземпляри. Скелетът на предните плавници и по някои други особености на строежа си, тези примитивни риби са близо до непосредствените предци на сухоземните гръбначни. Тези риби имат здрави зъби, дебели и осеяни с шипове циклоидни люспи, както и мощна плоска опашка. Шест от седемте й плавника (без опашния) израстват от покрити с люспи стъбла и по строежа си напомнят крайниците на висшите гръбначни животни. Седмият, опашен плавник е с “обикновен” ветрилообразен тип на строежа си.
Забележителна способност, на която може би се дължи и съхраняването на вида им през хилядолетията, е възможността им да забавят метаболизма си по всяко време и гмуркайки се на огромна дълбочина, за да минимизират хранителните си нужди.