Историческите събития имат свойството да се повтарят, при това човешката цивилизация не винаги си научава уроците от миналото. Уроците за случилите ни се трагедии, които пропускаме да научим, винаги водят до нови, още по-мащабни трагедии.
Преди 97 години в Германия се разиграват драматични събития, които наричаме “бирения пуч”, и чийто урок трябва да се знае от всеки, за да не бъде повтарян никога вече.
В началото на 20-те години на ХХ век Германия е в бедствено положение. След поражението в Първата световна война и падането на монархията, е сформирана Ваймарската република, която съществува под натиска на всевъзможните ограничения, наложени на страната от Версайския мирен договор.
Най-тежкото бреме за Германия е изплащането на репарациите, които държавите-победителки са записали в мирния договор. Икономическата ситуация във Ваймарската република е плачевна, именно заради огромните суми, които е принудена да плаща.
През 1922 година страната навлиза в спиралата на хиперинфлацията и спира финансовите разплащания по репарациите. Вместо това започва да се разплаща с доставките на суровини – въглища, стомана, дървесина.
Според условията, записани във Версайския договор, Германия не може да си позволи да нарушава графика по изплащане на репарациите. Ако се случи това, Франция има правото да окупира нови територии от страната.
Точно на база тези условия, след ситуацията, до която се стига през януари 1923 година, обвинявайки Германия в нарушение на доставките, Франция окупира големият промишлен район Рур.
Загубата на още една част от територията за Германия би било пагубно. Нещо повече – освен тежък удар по икономиката, загубата на контрол над важен район, е приемано най-вече като унижение на националното достойнство.
Гневът на немското население е толкова голям, че правителството на Ваймарската република решава да оглави народното недоволство. Съставеният от социал-демократи кабинет призовава за “пасивна съпротива”. Спрени са изплащанията на репарации, започва обща стачка, а в окупираните от Франция райони са извършени редица нападения срещу френски военни.
Но правителството е ограничено в действията. Съществува граница, която то не може да премине. Няма как да се отхвърли изпълнението на условията от Версайския договор, защото тогава цялата страна може да бъде окупирана.
Тежкото икономическо положение и националното унижение, предизвикани от живота “по версайски правила”, довеждат до радикализиране на настроенията в обществото. Берлинското правителство е обвинявано в предателство спрямо националните интереси, в сговор с окупантите, корупция и какви ли не още смъртни грехове. Нарастват сепаратистките настроения.
Работата е в това, че Германия като държава, се ражда едва през 1871 година. До тогава “немската нация” съществува като сбор от множество независими териториални формирования. През 1923 година, в една от тези територии – Бавария, у местните власти възниква идеята да се отделят от Германия. Целта е една – да се избавят от бремето на наложените на Германия репарации.
Десните консерватори в Баварското правителство са с намерения да възстановят баварската монархия и да се отделят от Берлин.
В същото време, главата на правителството Густав фон Кар си дава сметка, че открит метеж срещу централната власт в Берлин може да породи ответни силови действия.
Срещу силите на централното правителство фон Кар има намерение да се противопостави с други сили. Но за това му се налага да сключи съюз с крайно дясната партия Националсоциалистическа работническа партия на Германия (NSDAP), чийто лидер е Адолф Хитлер.
Към онзи момент влиянието на NSDAP в страната е незначително, въпреки пламенните речи на Хитлер, които той произнася на събрания, провеждани най-често из бирариите на Бавария.
 |
| Отряди на NSDAP на път към Берлин по време на “Бирения пуч” от 1923 г. |
Фон Кар е убеден, че може при грамотно насочване, да използва за целите си Хитлер и привържениците му.
Хитлер има свои планове: вдъхновен от “похода към Рим” от 1922 година на Бенито Мусолин, след който на власт в Италия идват фашистите, амбициозният немски радикал има намерение да повтори успеха на италианеца. Естествено, фон Кар не научава нищо за тези планове.
Противопоставянето между Берлин и Мюнхен расте. Към октомври 1923 година се стига до там, че разположените на територията на Бавария части на райхсфера (армията) се заклеват във вярност на правителството от Мюнхен, изоставяйки клетвата си към Берлин. Но Генералният щаб на армията дава ясно да се разбере, че при евентуален конфликт ще поддържа правителството на Германия и баварските власти вземат решение да не изострят повече ситуацията. На Хитлер също е “предложено да намали оборотите”.
Густав фон Кар обаче не отчита, че е невъзможно да се управляват нацистите. Хитлер е твърдо решен да доведе плана си до край. В редовете на NSDAP към есента на 1923 година са се влели над 50 000 души, значителна част от които са членове на паравоенните формирования на партията. Освен това около NSDAP е създаден и “Немския съюз за борба”, в който са обединени всички дясно радикални групировки.
 |
| Генерал Лудендорф (в средата) и Адолф Хитлер. “Бирен пуч”, 1923 г. |
За това, военните да преминат на страната на нацистите, трябва да се погрижи генерал Ерих Лудендорф. Героят от Първата световна война, Лудендорф – както и последователите му по-късно през Втората световна война – има склонността за неуспехите си на бойното поле да обвинява когото и да е, само не и себе си. Лудендорф смята, че поражението на Германия се дължи на заговор вътре в страната. Според него в тила на нацията немските социал-демократи и еврейската общност са организирали такъв заговор и затова Германия е унижена на бойното поле.
Хитлер намира в лицето на Лидендорф не просто сродна душа, а човек, чийто авторитет е в състояние да повлияе и да склони военните да преминат на страната на нацистите.
Адолф Хитлер решава, че времето да вземе властта е настъпило.
На 8 ноември 1923 година в бирарията “Бюргербройкелер” се провежда проправителствен митинг на десните, в който участва и министър-председателят на Бавария Густав фон Кар.
Докато хилядното множество слуша речта на фон Кар, залата на бирарията е обкръжена от щурмоваците на NSDAP. Освен Кар, в бирарията по това време се намират командващият въоръжените сили, разквартирувани в Бавария, както и шефът на баварската полиция.
Петнадесет минути преди 21 часа в залата нахлува Хитлер със свои съмишленици и провъзгласява “Националната революция започна!”. Под дулата на насочени оръжия, Хитлер обявява, че сваля баварското правителство и започва да убеждава фон Кар, военното и полицейското командване на Бавария да се присъединят към него в поход към Берлин.
 |
| Военизирани формирования на NSDAP на път за Берлин по време на “Бирения пуч”, 1923г. |
Трябва да се отдаде нужното на мъжеството, което проявяват фон Кар и другите членове на баварската власт, като отказват да участват в нацисткия марш. Ситуацията обаче се променя, когато в бирарията се появява генерал Лудендорф – членовете на правителството променят мнението си и преминават на страната на Хитлер.
През това време щурмоваците на нацистите превземат едно след друго правителствените учреждения в Мюнхен.
Хитлер ликува – вземането на властта в Бавария протича мълниеносно, на ред е Берлин! Генерал Лудендорф е назначен за командващ на въоръжените сили на Германия, фон Кар получава поста регент на Бавария, а самият Хитлер има намерение само след ден да стане канцлер на Германия.
И тук метежниците допускат грешка. Чувствайки се сигурни, че ситуацията е изцяло под техен контрол, те освобождават фон Кар, началника на полицията и командващият въоръжените сили. Предлогът тримата да искат да бъдат освободени е, че трябва да осъществяват текущите си задължения.
Густав фон Кар преживява много неприятни минути в бирарията, но не губи политическата си воля. Незабавно премества правителството на Бавария от Мюнхен в Регенсбург; оттегля заявленията си, направени в бирарията под дулото на пистолети и обявява, че разпуска NSDAP и щурмовите й отряди.
Щаб квартирата на сухопътните сили, която е завзета по-рано от щурмоваците, водени от Ернст Рьом, е обкръжена от войски, верни на централното правителство. Инициативата се изплъзва от ръцете на нацистите.
И въпреки това, Хитлер продължава с реализацията на плана си. Решението му получава поддръжката и на генерал Лудендорф, който разчита с авторитета си да успее да убеди военните да преминат на страната на метежниците.
На 9 ноември колона въоръжени нацисти, оглавявана от Хитлер и Лудендорф, преминава по улиците на Мюнхен и се насочва към блокираната от правителствените сили щаб квартира на сухопътните войски. Но на подстъпите към сградата трите хиляди нацисти са спрени от 100 въоръжени полицаи.
Хитлер приканва полицаите да се предадат, но стотината храбри мъже отказват да го сторят. Напрежението расте, докато в един момент не започва стрелба. Историците и до днес спорят, чии нерви не издържат първо. Затова пък точно се знае, че полицаите въпреки няколкото убити в своите редове, не отстъпват нито крачка, а огънят им обръща в бягство нацистите.
Метежът, влязъл в историята като “Биреният пуч”, се проваля. По време на престрелката нацистите губят 16 човека. Лидерите и активните участници в метежа, в това число Адолф Хитлер и генерал Лудендорф са арестувани.
С това историята би могла да приключи. На практика обаче нещата не завършват до тук. Баварските власти имат своята вина в случилото се и не желаят много да се шуми около историята, за да не излязат наяве фактите, около нейното участие. Освен това и генерал Лудендорф се ползва с изключително висок авторитет, което служи до известна степен като щит на участниците в бунта.
 |
| NSDAP в Мюнехен по време на “Бирения пуч”, 1923г. |
И най-вече – през 1923 година нито в Германия, нито някъде в останалия свят, някой се е досещал в какво може да се превърнат този доморасъл оратор от бирариите и неговите последователи. За мнозина те дори са защитници на достойнството на германската нация и борци срещу корумпираното правителство.
Съдебният процес срещу участниците в “бирения пуч” приключва в Мюнхен на 1 април 1924 година. Самото дело протича странно и се превръща в нещо като многосерийна пропагандистка реч на Хтилер. Присъдата също е в духа на целия процес – Хитлер и още трима от лидерите на метежа са осъдени на по пет години затвор. Други петима активисти получават по 15 месеца зад решетките, а генерал Лудендорф е напълно оправдан.
През няколкото месеца, които Хитлер излежава от присъдата си, успява да напише в затвора книгата “Моята борба”. По-късно това “произведение” ще се превърне в нацистката библия. Още през декември 1924 година Адолф Хитлер излиза на свобода.
В Германия не научават урока от “бирения пуч”. Хитлер и неговата партия набират голяма популярност сред обществените слоеве, които са недоволни от властта в страната. Сред немския политически елит пък се ражда идеята, да използват лидера на NSDAP за реализиране на собствените си цели.
Заиграването с нацизма в Германия приключва през 1933 година. Проведените при пълно спазване на нормите на закона демократични избори са спечелени от NSDAP начело с Адолф Хитлер.
А после…
“Когато дойдоха за комунистите, аз мълчах – не бях комунист.
Когато дойдоха за социал-демократите, аз мълчах – не бях социал-демократ.
Когато дойдоха за профсъюзните активисти, аз мълчах – не бях член на профсъюзите.
Когато дойдоха за мен, вече нямаше кой да застане в моя защита”.
Немският пастор Мартин Нимелер, затворник в концлагера Дахау от 1941 до 1945 година.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>