Националната Агенция за Сигурност на САЩ (NSA за по-кратко) тайно предоставя данни на почти две дузини правителствени агенции на САЩ с търсачка, „подобна на google“, която е изградена да споделя повече от 850 млрд. записа за телефонни обаждания, електронни писма, местоположения на мобилни телефони и интернет чатове, според секретни документи, с които се сдоби „The Intercept“.
Документите предоставят първото окончателно доказателство, че NSA от години предоставя масивни количества данни от следене на пряко разположение и достъп от страна на агенциите за вътрешно правоприлагане. Документи от планирането на „ICREACH“, както се казва търсачката, цитират ФБР и DEA (Управление за Борба с Наркотиците) като ключови участници.
ICREACH съдържа информация за личните съобщения на чужденци, и както изглежда, и милиони документи за американски граждани, които не са били обвинявани в каквото и да е престъпление. Подробности за съществуването на търсачката се съдържат в архива от материали, предоставен на „The Intercept“ от изобличителя на NSA Едуърд Сноудън.
По-ранни разкрития, с първоизточник документите на Сноудън, разкриха множество програми на NSA за събиране на големи обеми от съобщения. От NSA са признали, че те споделят част от събраните от тях данни с вътрешни (бел. прев.: за САЩ) агенции като ФБР, но подробности за метода и обсега на това споделяне са останали обвити в тайна.
Архитектурата на ICREACH
ICREACH e била на разположение на над 1000 аналитици от 23 американски правителствени агенции, които извършват разузнавателни дейности, според резюме от 2010 г. Планиращ документ от 2007 г. изброява DEA, ФБР, ЦРУ и DIA (Defense Intelligence Agency) като основни членове. Информацията, споделена чрез ICREACH може да бъде използвана за проследяване на движението на хора, за описване на техните мрежи от сътрудници, да помогне да се предвидят бъдещи действия и потенциално да разкрие религиозната принадлежност или политическите вярвания.
Създаването на ICREACH представлява повратна точка в историята на секретното следене от страна на американското правителство, според документите на NSA.
„Екипът на ICREACH достави първото изобщо споделяне на едро на метаданни за комуникационни съобщения вътре в рамките на американското разузнавателно общество (intelligencecommunity = IC)“, отбелязва строго секретно резюме от декември 2007 г. „Този екип започна преди повече от 2 години с проста концепция, принудени от увеличаващата се нужда на IC за метаданни за комуникационни съобщения и способността на NSA да събира, обработва и съхранява огромни количества метаданни за комуникационни съобщения, свързани със световни цели на разузнаване.“
Инструментът за търсене бил проектиран да бъде най-голямата система за вътрешно споделяне на тайни разузнавателни документи в САЩ, способна да борави с 2 до 5 млрд. нови документи всеки ден, включително повече от 30 различни типа метаданни за електронни писма, телефонни обаждания, факсове, интернет чатове и текстови съобщения, както и информация за местоположението, събрана от клетъчни мобилни телефони. Метаданните разкриват информация за дадена комуникация – като полетата „от“ и „за“ и часа и датата, в и на които съобщението е било изпратено или телефонните номера, на които се е обаждало дадено лице и кога то се е обадило на тях – но не и съдържанието на съобщението или аудиозаписа на обаждането (бел. прев.: което не пречи с актуализации на системата да се включат и тези неща, разбира се).
ICREACH изглежда няма пряка връзка с голямата база от данни на NSA, за която преди това бе съобщено във вестник „The Guardian“, която съхранява информация за телефонните обаждания на милиони обикновени американци според параграф 215 от Patriot Act. За разлика от базата от данни по параграф 215, която е на разположение на малък брой служители на NSA и чрез която може да се търси само в случаи на разследвания, свързани с тероризъм, ICREACH дава достъп до огромен запас от данни, от които могат да бъдат извличани знания (процес, наречен „data mining“) от аналитици от цялата разузнавателна общност за „чуждестранно разузнаване“ – неясен термин, който е много по-широк от контратероризъм.
Данните, които са на разположение чрез ICREACH, изглежда са предимно извлечени от разузнаване на комуникациите на чужденци и планиращи документи показват, че системата черпи от разнообразни различни източници на данни, поддържани от NSA. Въпреки че един вътрешен документ от 2010 г. ясно я нарича „базата от данни ICREACH“, американски чиновник, който е запознат със системата, оспори това, като каза на „The Intercept“, че въпреки че „тя позволява споделянето на определени метаданни за външно (чуждестранно) разузнаване“, ICREACH „не е хранилище и не съхранява събития или документални архиви“. Вместо това, изглежда, че тя предоставя на аналитици способността да извършват търсене от едно място на информация от широка гама от отделни бази от данни.
В официално изявление към „The Intercept“ офисът на директора на националното разузнаване на САЩ потвърди, че системата споделя данни, които са събрани от програми, упълномощени по Изпълнителна заповед 12333, спорна президентстка директива от ерета на Роналд Рейгън, която е в основата на няколко грамадни разузнавателни операции на NSA, които следят отвъдморски комуникации. Разузнаването по 12333 става без надзора на съд и е получило минимално разследване от страна на Конгреса на САЩ, защото неговите мишени са чуждестранни, а не вътрешни за САЩ комуникационни мрежи. Но широкият мащаб на разузнаването по 12333 означава, че някои от комуникациите на американци биват хванати в мрежата за следене при преминаването им през международни кабели или сателити – и документи, съдържащи се в архива, предоставен от Сноудън, сочат, че ICREACH засича част от тези данни.
Правни експерти казаха на „The Intercept“, че са шокирани да научат за мащаба на системата ICREACH и се безпокоят, че правоприлагащите власти могат да я използват за вътрешни за САЩ разследвания, които не са свързани с тероризъм.
„За мен това е екстремно обезпокоително“, каза Елизабет Гоитейн, съ-директор на програмата „Свобода и национална сигурност“ във факултета по право „Brennan Center for Justice“ на Нюйоркския университет. „Митът, че метаданните са просто числа и не разкриват толкова, колкото реалното съдържание на комуникационните съобщения, беше взривен преди много време – това е съкровищница на невероятно деликатна информация.“
Брайън Оусли, федерален съдия-следовател между 2005 и 2013 г., каза, че е разтревожен, че традиционните правоприлагащи агенции като ФБР и DEA са между тези с достъп до съкровищниците за разузнаване на NSA.
„Това не е нещо, което смятам, че правителството трябва да прави“, каза доцент по право във факултета по право на Indiana Tech. „Може би ако информацията е полезна в определен случай, те могат да получат съдебно право да я предостави на друга агенция. Но не трябва да има тази приятелска система между агенциите.“
Джефри Анчукайтис, говорител на Офиса на директора по националната сигурност (ODNI), отказа да коментира серия от въпроси, зададени от „The Intercept“ за размера и обхвата на ICREACH, но каза, че споделянето на информация се е превърнало в „стълб на разузнавателната общност след 09.11.“ като част от усилия да се предотврати това ценна разузнавателна информация да бъде канализирана към което и да е отделно министерство или агенция.
Като използват ICREACH, за да правят заявки за разузнавателни данни, „аналитиците могат да разработят жизненоважни разузнавателни следи без да имат достъп до първичната разузнавателна информация, събирана от други агенции на разузнавателната общност“, каза Анчукайтис. „Що се отнася до NSA, достъпът до първични разузнавателни сигнали е строго ограничен до тези с тренировката и властта да боравят с тях по подходящ начин. Най-важният приоритет на разузнавателната общност е да работи в рамките на закона, за да събира, анализира и разбира информация, свързана с потенциални заплахи за нашата национална сигурност.“
Пазаруване „от едно гише“
Мозъкът зад ICREACH е наскоро пенсиониралият се директор на NSA генерал Кийт Александър, който очерта своята визия за системата в секретно писмо от 2006 г. за тогавашния директор на националната сигурност на САЩ Джон Негропонте. Александър пише, че инструментът за търсене, би предоставил възможността безпрецедентни обеми от комуникационни метаданни да бъдат споделени и анализирани, което отваря „огромен, богат източник на информация“, който да бъде експлоатиран от други агенции. Към края на 2007 г. NSA докладвали на своите служители, че системата е пусната в действие като пилотна програма.
NSA описали ICREACH като „инструмент за пазаруване от едно гише“ за анализиране на комуникации. Документите съобщават, че системата ще даде възможност най-малко да се постигне увеличение от 12 пъти на обема от метаданни, които се споделят от агенции на разузнавателната общност. Чрез използването на ICREACH NSA планирали да повишат количеството комуникационни „събития“, които те споделят с други американски правителствени агенции – от 50 млрд. до повече от 850 млрд., подпомагайки така по-стара система за споделяне на информация, наречена CRISSCROSS/PROTON, която била пусната през 90-те на миналия век и се управлявала от ЦРУ.
За да позволят на правителствените агенти да пресяват през масите от документи в ICREACH, инженерите проектирали прост интерфейс на търсачка, „подобен на google“. Това позволило на аналитиците да пуснат търсения определени „селектори“, свързани с даденото, като имейл адрес или телефонен номер, и да получат страница с резултати, която показва списък с телефонните обаждания, направени и отговорени от лицето под подозрение за период от 1 месец. Документите подсказват, че тези резултати могат да се използват, за да се разкрие „социалната мрежа“ на дадането лице – с други думи, тези хора, с които лицето общува, като приятели, семейство и други сътрудници.
Целта на ICREACH, който поначало трябвало да струва между 2,5 милиона и 4,5 милиона щатски долара на година, била да позволи на правителствени агенти да преровят съкровищниците от метаданни на NSA, за да идентифицират нови следи за разследвания, да предскажат потенциални бъдещи заплахи за САЩ и да наблюдават внимателно това, което NSA нарича „световни цели на разузнаването“ (бел. прев.: например колко бучки захар от комплекса в Бучеджи си сипва сутрин за закуска шефът на Департамент Нула в Румъния:D).
Документите обаче ясно споменават, че НЕ са само данни за комуникационните съобщения на чужденци, които са на разположение на системата. Резюмето на Александър съобщава, че „много милиони… минимизирани документи с комуникационни метаданни“ са на разположение чрез ICREACH, отпратка към процеса „минимизация“, при който информация, която може да послужи за идентифициране – като част от телефонен номер или имейл адрес – бива премахвана, за да не бъде видима за анализатора. Документите на NSA определят минимизацията като „специфични процедури за минимизиране на придобиването и запазването на информация, която засяга американски лица, от които не е искано разрешение – което прави почти сигурно това, че ICREACH дава на анализаторите достъп до милиони документи за американци. „Минимизираната“ информация въпреки това може да бъде запазена според правила на NSA до 5 години и може да бъде „размаскирана“ по всяко време на този период, ако някога се счете за необходима за разследване.
Гоитейн от „Brennan Center“ каза, че изглежда, че с ICREACH правителството „прекарало камион“ през дупки в закона, които му позволяват да заобиколят ограничения за съхраняването на данни за американци. Според Гоитейн това повдига множество проблеми от правен и конституционен характер, особено ако данните могат да бъдат търсени в голям мащаб от агенции като ФБР и DEA за техните вътрешни разследвания.
„Идеята при минимизацията е, че правителството просто се преструва, че тази информация не съществува, освен ако тя не спада към определени тесни категории“, каза Гоитейн. „Но от функционална гледна точка, това, което виждаме тук, е, че минимизацията означава – ще съхраняваме данните колкото искаме и ако видим нещо, което ни интересува, тогава ще ги използваме.“
Ключов въпрос според няколко експерти, с които се консултира „The Intercept“, е дали ФБР, DEA или други вътрешни агенции са използвали своя достъп до ICREACH, за да задействат разследвания на американци чрез спорен процес, наречен „паралелна конструкция“.
Паралелната конструкция включва правоприлагащи агенти, които използват информация, събрана оттук-оттам от тайно разузнаване, но които по-късно скриват своето използване на тези данни чрез създаването на нова доказателствена следа, която ги изключва. Това скрива истинският произход на разследването от страна на адвокати защитници и при някои случаи и от прокурори и съдии – което означава, че законността на доказателството, което предизвиква разследването, не може да бъде оспорена в съда.
Това на практика би могло да значи, че агент на DEA идентифицира лице, което той смята, че е замесено в трафик на наркотици в САЩ, на базата на информация, съхранена в ICREACH. Агентът започва разследване, но в документите на разследването си се преструва, че оригиналната следа не идва от тайната съкровищница. Миналата година Ройтерс първи съобщиха подробности за паралелната конструкция, основана на данни от NSA, като свързаха тази практика с поделение, познато като Дивизията за Специални Операции (Special Operations Division), за които Ройтерс каза, че разпространява следи от подслушани и засечени неща от NSA и от база данни на DEA, позната като DICE.
Адвокатът от гр. Тампа, Флорида, Джеймс Фелман, председател на секцията за криминално правосъдие на „American Bar Association“, каза на „The Intercept“, че паралелната конструкция е „ужасно проблематична“ тактика, защото правоприлагащите агенции „трябва да бъдат честни със съдилищата за това откъде взимат своята информация“. Той също така рече, че разкритията за ICREACH, „подвигат въпроса дали паралелната конструкция е налице в повече случаи, отколкото си мислехме. И ако това е вярно, то това е дълбоко притеснително и разочароващо.“
Анчукайтис, говорителят на Офиса на директора по национална сигурност на САЩ (ODNI), отказа да каже дали ICREACH е била използвана в помощ на вътрешни за САЩ разследвания и не пожела да именува всички агенции с достъп до данните. „Достъпът до инструменти за споделяне на информация е ограничен до потребители, които извършват анализи на външно разузнаване, които имат подходящата тренировка, за да боравят с данните“, сподели той.
Проект „CRISSCROSS“
Корените на ICREACH могат да бъдат проследени до повече от 2 десетилетия.
В ранните години на 90-те, ЦРУ и DEA се залавят с тайна инициатива, наречена проект „CRISSCROSS“. Агенциите построяват система за база от данни за анализиране на документите за таксуване на телефони и телефонни директория, за да идентифицира връзки между обекти на разузнаването и други лица от интерес за службите. Поначало CRISSCROSS била използвана в Латинска Америка и била „екстремно успешна“ в това да идентифицира заподозрени, свързани с наркотици. Тя съхранявала само 5 вида метаданни за телефонни обаждания: дата, час, продължителност, телефон, който е бил набран и набраният телефонен номер, според резюме на NSA.
Програмата бързо израснала по размер и обхват. Към 1999 г. NSA, DIA и ФБР получили достъп до CRISSCROSS и допринасяли информация към нея. С разширяването на CRISSCROSS, тя била била допълнена със система, наречена PROTON, която позволила на аналитици да съхраняват и проучват допълнителни типове данни. Тези данни включвали уникалните кодове, които се използват за идентифициране на отделните клетъчни мобилни телефони, данни за местоположението, текстови съобщения, разчети от пътувания със самолет и документи като паспорти, информация за кандидатстване за получаване на виза, както и извадки, подбрани от разузнавателни доклади на ЦРУ.
Резюме на NSA отбелязва, че PROTON може да идентифизира хора, базирайки се на това дали те се държат като поведение по „по подобие на специфични цели“. Резюмето също така казва, че системата „идентифицира коресподенти, които имат общо с две или повече цели, идентифицира потенциални нови телефонни номера, когато цел смени телефони и идентифицира мрежи от организации, базирайки се на комуникациите вътре в групата“. През юли 2006 г. NSA изчислили приблизително, че системата съхранява 149 млрд. телефонни сведения в PROTON.
Според документи на NSA, PROTON била използвана, за да проследи „индивиди с висока важност“ в САЩ и Ирак, да разследва параванни компании и да разкрива информация за тайни агенти на чуждестранни правителства. CRISSCROSS позволила да се осъществят много важни арести, свързани с наркотици, и била интегрална част от изпълнителната програма по времето на администрацията на Буш, която включвала отвличането на заподозрени в тероризъм лица и тяхното отвеждане до тайни „черни“ (неофициални) затвори, където те били брутално разпитвани и понякога и изтезавани. Един документ на NSA за системата с дата юли 2005 г., обръща внимание на това, че използването на комуникационни метаданни, е „принос към фактически всички успешни предавания на заподозрени и често била решаващият фактор.“
NSA обаче започнала да гледа на CRISSCROSS/PROTON като недостатъчни, отчасти заради остаряващия стандарт на тяхната технология. Разузнавателната общност била чувствителна към критиките, че тя не успяла да сподели информация, която потенциално би могла да помогне да се предотвратят атаките от 09.11.2001 г. и била силно критикувана за провали на разузнаването преди инвазията в Ирак през 2003 г. За NSA било дошло времето да построи нова и по-развита система, за да увеличи радикално споделянето на метаданни.
(Нека да направим една съвсем груба сметка, основана на изнесената по-горе информация за броя и обема на данните в базите от данни на NSA…
850 000 000 000 : 7 300 000 000 = 116,438…
(Брой на документите, делен на приблизителен брой на цялото човешко население на Земята към днешна дата, равен на броя файлове в базата на NSA за ВСЕКИ 1 човек)
Или казано другояче, NSA може да има поне по 116 файла за ВСЕКИ човек на Земята!
Разбира се, наивно е да си мислим, че NSA има кой знае какви файлове за бедни пигмеи в Африка или за племена из Амазонка, но за хора в индустриализираните развити страни спокойно можем да кажем, че са в досиетата на агенцията (поне заради задължителните от държавата сведения за дата, място, час на раждане (и имена на родители) и смърт, както и за документи за постоянно местоживеене и встъпване в брачен съюз, документи с лична информация в регистрите на НОИ и други държавни агенции, документи в регистрите на учебните заведения, където сте учили, пък и за всякакви банкови сметки (включително дебитни и кредитни карти) и други видове разплащателни инструменти и употребата им, да не говорим за регистри за внасяне на ДДС, документи за учредяване на фирма и документи за собственост на имоти (недвижима собственост) и движима собственост.
За задължителните файлове за употребата на засечени използвани „опасни“ ключови думи при търсене с интернет търсачки или при писане на е-писма и статии в уебсайтове, форуми, блогове, чат системи и социални мрежи, както и за записи на телефонни разговори, въобще е излишно да споменаваме, особено по отношение на мащаба на следенето на обикновените граждани в САЩ от страна на държавата и службите ѝ и различните частни корпорации с тонове конфиденциална информация за гражданите.
И това на фона, че можете лесно да се откриете при търсене за истинското си име в google с добавена ключове дума „Facebook“ (ако сте се излъгали да си направите профил в тази социална МРЕЖА, спонсорирана от NSA) или на псевдонима си в google, въобще всичко това започва да звучи доста различно, не мислите ли?
Нов стандарт
През 2006 г. директорът на NSA Кийт Б. Александър (бел. прев.: от 3 април 2014 г. шеф на NSA еМайкъл С. Роджърс) изработил своето тайно предложение към тогавашния директор на Националното разузнаване Негропонте.
Александър поднесъл своята визия за това, което той описал като „коалиция за/на комуникационни метаданни“, която да се оглавява от NSA. Неговата идея била да се построи сложен нов инструмент, който да позволи на други федерални агенции да имат достъп до „повече от 50 съществуващи полета с метаданни на NSA/CSS, съдържащи се в милиарди документи“ и да боравят с „много милиони“ нови минимизирани документи всеки ден – което свидетелства за това, че голям брой от комуникациите на американците ще бъдат включени към тях.
„Приносите на NSA към системата ICREACH“ – пише Александър – „ще направят да изглежда нищожен обемът на настоящите приноси на NSA към PROTON, както и входните данни на всички останали допринасящи от разузнавателната общност.“
Александър обяснява в резюме, че NSA вече събирали „огромни количества от комуникационни метаданни“ и се готвели да споделят някои от тях чрез система, наречена GLOBALREACH със своите съответни копия в така наречения съюз на „Петте очи“: САЩ, Великобритания, Австралия, Канада и Нова Зеландия.
Александър предложил, че ICREACH би могла да бъде проектирана като GLOBALREACH и да бъде достъпна само за американски агенции от разузнавателната общност („intelligence community“ или съкратено „IC“ => ICREACH).
Строго секретна презентация на PowerPoint от май 2007 г. илюстрирала как ICREACH би могла да работи – разкривайки нейния „подобен на google“ интерфейс за търсене и показваща как NSA планира да я свърже с DEA, DIA, ЦРУ и ФБР. Всяка агенция ще има достъп до и ще въвежда данни в системата чрез таен „брокер“ за данни – един вид цифрова кутия за писма – която е свързана към централната система на NSA. Според презентацията, ICREACH също така ще получава метаданни от съюзниците от „Петте очи“.
Целта не била задължително ICREACH напълно да замени CRISSCROSS/PROTON, а по-скоро да я допълни. NSA планирали да използват новата система за извършване на по-сложни видове наблюдение и разузнаване – като анализ на „pattern of life“ (образец на живот), който включва наблюдението на това с кои общуват дадени лица и местата, които те посещават в период от няколко месеца, с цел да се наблюдават техните навици и да се предскаже бъдещото им поведение.
NSA се съгласили да тренират други американски агенции да използват ICREACH. Аналитици по разузнаване могат да бъдат „сертифицирани“ за достъп до масивната база от данни, ако те изисквали достъп в подкрепа на определена мисия, работели като аналитици в американската разузнавателна общност и имали разрешително за получаване на строго секратна информация. (Според последната статистика на правителството има над 1,2 млн. правителствени служители и контрактори с разрешително за достъп до строго секретна информация.)
Според документите, през ноември 2006 г. директорът на националното разузнаване одобрил предложението. ICREACH била пусната като тестова програма към края на 2007 г. Не е ясно кога тя станала напълно функционираща, но резюме на NSA от септември 2010 г. я сочи като основния инструмент за споделяне на данни в разузнавателната общност. „ICREACH е идентифицирана от Офиса на директора на Националната Сигурност на САЩ като стандартната архитектура на американската разузнавателна общност за споделяне на комуникационни метаданни“, гласи резюмето, като добавя, че тя предоставя „метаданни за телефонни събития“ от NSA и техните партньори от „Петте очи“ „на над 1000 аналитици сред 23 U.S. американски агенции от разузнавателната общност.“ Документът обаче не споменава всичките 23 агенции.
Ограниченията, поставени на аналитиците, които са упълномощени да пресяват сред огромните информационни съкровищни не са щрихирани във файловете на Сноудън, като има само бегли позовавания на механизми за надзор. Според документите търсенията, извършени от аналитиците са въпрос на одит от страна на агенциите за които те работят. Документите също така казват, че NSA ще извършва произволни одити на системата, за да проверява дали които и да е правителствени агенти злоупотребяват с достъпа до данните. „The Intercept“ попита NSA и ODNI дали са установени случаи, при които аналитици са били хванати да извършват неправилни търсения, но агенциите отказаха да коментират.
Въпреки че NSA първоначално направили изчисления, че над 850 млрд. документи са на разположение на ICREACH, документите сочат, че целта може би е надмината и че броят на персонала, които използват достъпа си до системата може би се е увеличил от сведенията за 2010 г. до повече от 1 000 аналитици. Строго секретният „черен бюджет“ на разузнавателната общност за 2013 г., който също бил придобит от Сноудън, сочи, че NSA наскоро са потърсили ново финансиране за ъпгрейд на ICREACH, за да „се предостави на аналитици от разузнавателната общност достъп до по-широко множество от споделими данни.“
През декември миналата година, група за преглед на следенето, назначена от президента Обама,препоръча, че като общо правило „правителството не трябва да бъде позволено да събира и съхранява всички масови, необработени, непубличти лични информации за отделни лица, за да позволи на бъдещи справки с базата от данни и извличане на данни от документи за целите на външното разузнаване.“ Тя също така препоръчала всякаква информация за американски граждани да бъде „прочистена при засичане, освен ако тя няма ценност за външно разузнаване или е необходимо да се предотврати сериозно нараняване на други лица.“
Питър Суаър, един от членовете на групата за преглед на следенето, каза на „The Intercept“, че той не може да коментира дали групата е била осведомена за отделни програми като ICREACH, но отбеляза, че групата за преглед била загрижена за това, че „нуждата да се споделя е отишла твърде далеч между множество агенции.“
Източник: https://firstlook.org/theintercept/2014/08/25/icreach-nsa-cia-secret-google-crisscross-proton/
Превод: sixenius
Допълнителен коментар от sixenius:
ICREACH въобще не е единствената програма от такъв мащаб на NSA: има и Xkeyscore, PRISM,ECHELON, TURBINE, Dropmire, Fairview, MUSCULAR и DISHFIRE (в комбина с Великобритания), MYSTIC,Stellar Wind, Trailblazer Project, Turbulence, Upstream collection (термин, обхващах няколко отделни проекта), Pinwale (наследник на който е Xkeyscore, споменат по-нагоре), а вероятно и други. NSA поддържа и (поне) следните големи бази от данни: Main Core, MAINWAY,MARINA и други. ЕС и Русия също не изостават със своите проекти INDECT (ЕС) и SORM (Русия). Най-големият съюз за следене и разузнаване в света обаче си остава англоговорящият клуб „Петте очи“ (САЩ, Великобритания, Австралия, Канада и Нова Зеландия). Излишно е да споменаваме, че едно от прословутите места, откъдето се следи света с помощта на свръхмодерни суперкомпютри, е Пайн Гап в Австралия, което е потвърдено дори и в тази статия от англоезичната Wikipedia. Сагата с масовото следене и събиране на лична информация продължава и с напредването на технологиите това ще става все по-голям проблем за човешките права по целия свят (доколкото въобще можем да твърдим, че се спазват донякъде поне в някои от уж демократичните държави, разбира се).
Ако този материал Ви харесва, помогнете ни да го популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.
Благодарим Ви!