На 19 юли 1485 година започва строежа на първата от кулите – Тайницкая – на Московския кремъл. Строителството на Кремъл такъв, какъвто го познаваме днес, води началото си от царуването на Иван III Велики. Той не е от руските самодържци, които са запомнени с доблестни военни победи, но въпреки това при него територията на Московското княжество се увеличава шест пъти, и са поставени основите на мощна, многонационална империя. Пред Иван III възниква въпроса с поддръжката и издигането на нови крепостни стени, в това число и на Московския кремъл. От предшественика си Дмитрий Донски царят наследява силно овехтяла крепостна стена – съоръжение, градено от глина, камъни, дървени трупи, което по никакъв начин не може да се нарече “красиво”.
Иван III е от взискателните хора. Преди да започне преустройването на Кремъл, решава да изгради наново Успенския събор, който също вече е овехтял. Но го очаква разочарование.
Реконструкцията на събора е поверена на руските зидари Кривцов и Малишкин. Но се случва беда – по време на земетресение през 1471 година, построеното почти напълно здание рухва. В хрониките е записано, че нещастието се случило, защото “хоросанът беше лош, а камъните нетвърди”. Иван III разбира, че руските зидари просто нямат необходимите знания и технологии за да осъществят “пробив” в строителството на здания от камък. Изходът от ситуацията – да покани задгранични зидари. Пръв в Русия пристига Антонио Джиларди, когото започнали да наричат Антон Фрязин. Руснаците просто не можели да произнесат дългите и непознати за тях фамилии, затова и наричали всички италианци “Франк”. Постепенно това име се трансформирало до Фрязин.
Антон Фрязин се захваща за работата с въодушевление. През 1485 година е издигната първата кула на Кремъл – Тайницкая. Наричат я така, защото в себе си криела тайна – специално изграден кладенец, от който крепостта да се снабдява с вода в случай на обсада.
Италианецът обаче имал и друга мисия в Москва. По това време Рим отчаяно търси съюзници в борбата срещу турското нашествие. Затова Антонио Джиларди и чичо му Иван (също Фрязин), имат поръчение да влязат във връзка с царете на Златната Орда. Трябва да организират среща между хана и италиански дипломат. Заговорът обаче е разкрит и Иван III го тълкува като предателство. Иван Фрязин е хвърлен в тъмница, но на племенника му прощават. И го отстраняват от строежа на Кремъл.
В Русия пристигат други италианци, които да довършат започнатото от Джералди. Марк Фрязин, Пиетро Антонио Солари, Алевиз Фрязин и други италиански архитекти внасят в руската зидарска школа не само новите технологии, но и новите форми и външен вид на архитектурата. Те научават руските строители да строят каменни сгради.
При строежа на Тайницката кула на Кремъл за пръв път в Русия се ползват тухли. Нововъведението полага началото на пълното обновяване на Московския кремъл. Сблъскват се и с други трудности. Много от кулите на крепостта се налага да се издигат в заблатената местност край рекичката Неглинка. Но италианците намират майсторски решения и за тези проблеми.
Интересното е, че кулата Тайницкая не е изглеждала точно така, както изглежда днес. Тя е била над градска порта, около нея градската стена е разширена, за да се изградят бойници. Дълги години кулата е имала часови, чиято задача била да следят за пожари в районите на града, оттатък река Москва.
През 1770 година се подготвя строеж на двореца на Василий Баженов и Тайницкая е разглобена. Но строежът не започва и през 1783 година кулата отново е възстановена. По време на влизането на французите през 1812 година в Москва, кулата е частично разрушена от снаряд. Между 1816 и 1818 година е реставрирана.
До 1917 година кулата Тайницкая се асоциира от московчани с обяд. Точно в 12:00 часа на обяд от нея произвеждали топовен изстрел, подобно на традицията, наложена в тогавашната столица – Санкт Петербург.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>