 |
| Снимка: berkeley.edu |
Обичаме да научваме нещо ново – като се започне от прогнозата за времето и валутните курсове, та чак до най-новите тенденции и теории от областта на физиката. Любопитството ни може да се обясни по много начини. От една страна, смята се, че оценяваме всяка информация по степента ѝ на полезност, в най-широкия смисъл на това понятие. В този случай удоволствието от познанието съответства на това, доколко то ни доближава до някаква цел и до каква степен новата информация ни е била от полза. От друга страна, мнозина психолози предполагат, че любопитството работи само по себе си като самостоятелен мотивиращ фактор и това, че търсим някакви нови факти и сведения е просто, защото искаме да знаем.
Експерименти, проведени от сътрудници на Университета на Калифорния в Бъркли показват, че следва тези две гледни точки да бъдат разглеждани заедно. Изследователите са предложили на доброволци в тестовете, да участват в някаква хазартна игра. При това, вероятността за печалба може предварително да бъде научена, но срещу заплащане. В някои от случаите тази информация е от съществено значение, тъй като залозите и рисковете в играта са високи; в други случаи, „вътрешната информация“ е далеч по-малко ценна и играчът спокойно може да мине и без нея.
В повечето случаи играчите се ръководят от напълно разумни икономически съображения: оценяват, доколко информацията би им помогнала да спечелят, и на база на тази преценка решават, дали си струва да платят или не, за да се сдобият с нея. При това, обаче, участниците в експеримента като цяло са проявявали склонност да надценяват значението на допълнителната информация, а такова повишено внимание се демонстрира особено отчетливо при игри с високи залози. Тоест, дори и предварително да е известно на участника в експеримента, че такова знание няма да му даде никакви преимущества, човек все пак проявява повишен интерес към него.
Едновременното сканиране на мозъка на участниците в експеримента, докато играят, показва, че жаждата за информация стимулира зони, които обикновено са ангажирани с оценка на ситуацията и се активират, когато очакваме награда под формата на пари, храна, наркотични вещества и т.н. Това са участъци от мозъка, част от известната система за подкрепа, благодарение на която изпитваме удоволствие от постигането на някакъв резултат, дори и той да се изразява в едно просто „браво“. Казано по друг начин, мозъкът оценява информацията като награда, точно както дава същата оценка и на парите или храната, а тъй като системата за подкрепа до голяма степен отговаря и за мотивацията, ясно е, че информацията може да играе ролята на психологическо мотивационно гориво.
Изследователите са успели дори да съпоставят невронните импулси в центровете на системата за подкрепа, съответстващи на различна парична печалба, с невронните импулси, обозначаващи готовността на човек да заплати за сведения „от кухнята“ на играта, дори и те да са безполезни. В статията, посветена на експеримента, която е публикувана в PNAS се казва, че колкото по-високи са очакванията за печалба, толкова участникът в експеримента е по-склонен да плати за допълнителната информация. Очакването за голяма награда само по себе си повишава удоволствието от получаването на информация, без значение, колко полезна е самата информация.
Не бива да се твърди, че мозъкът оценява информацията изключително от гледна точка на постигането на целта или пък преследването на нови сведения е напълно автономна мотивираща сила. По-скоро, двете представи за информацията се обединяват в невронните центрове, които отговарят за това да изпитваме удоволствие и ни тласкат в търсене на „награда“ за мозъка.
На база на този механизъм, който ни разкрива „информационния метаболизъм“ в мозъка, биха могли да се разработят психотерапевтични методики, които да помагат на хора, превърнали се в „информационни наркомани“, неспособни да спрат да търсят постоянно нови и нови сведения из дебрите на социалните мрежи, пишат в заключение авторите на изследването.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>