Патриархът на българската литература Иван Минчов Вазов се ражда на 9 юли 1850 година в град Сопот.
Животът му преминава през 5 войни, а творчеството му е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България.
От 7 септември 1897 година до 30 януари 1899 година Иван Вазов е министър на народното просвещение.
Иван Вазов е брат на военните дейци Владимир Вазов и Георги Вазов. Произхождат от семейство на търговец, заможен за времето си, възпитавани са със строг ред, отзивчивост към възрожденските настроение, уважението към религиозните и битовите традиции и патриархалност.
Цялата му автобиография би отнела дни, за да се напише. Затова вероятно е най-добре да си припомним едно от забележителните му стихотворения:
И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът.
Един ще жали, друг ще ме проклина,
но мойте песни все ще се четат.
И много имена и лесна слава
годините без жал ще изметат
ил ще покрие плесен на забрава,
но мойте песни все ще се четат.
В тях зов се чуй за правда, за свобода,
любов и благи чувства ги красят
и светлий лик на нашата природа,
та мойте песни все ще се четат.
В тях вее на Балкана лъхът здрави
и тайните хармоний му звучат,
и гръмът на народните ни слави,
та мойте песни все ще се четат.
Във тях душата ми изля се цяла
с най-скъпите си бисери, цветя,
в тях всичко светло, ценно си е дала,
във тях живей, звънти и тръпне тя.
Не ме смущава див вой от омрази,
не стряска ме на завистта гневът –
спокойно гледам в бъдещето ази:
там мойте песни все ще се четат.
Те жив са отклик на духа народни,
а той не мре, и дор сърца туптят
от скръб и радост в наший край свободни,
и мойте песни все ще се четат.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>