Роувърите и сондите изучаващи Марс, са натоварени да отговорят винаги на въпроси, които остават за Червената планета десетилетия след като НАСА изпрати първите си мисии към планетата. И новите космически кораби, изпратени наскоро на Марс, ще помогнат на НАСА и други космически агенции да попълнят пропуските в знанията, като ги приближават все по-близо до това дали този свят някога е бил домакин на живот.
Но отговорите на въпросите за миналото на Марс и неговия потенциал да приюти живот вероятно ще отнемат повече години и още космически кораби, а най-вероятно и човешки мисии за да се получи отговор на този въпрос.
Изследване, публикувано този месец, предполага, че голяма част от водата на Марс може да е била погълната под повърхността, а не загубена в космоса, както учените смятаха от десетилетия.
Благодарение на това ново проучване, учените успяха да започнат да изравняват геологията на планетата с това, което знаят за нейната изгубена атмосфера, рисувайки по-ясна картина защо светът сега е безплоден, какъвто го виждаме ние.
Категорично обаче, не всички въпроси за Марс могат да получат бърз отговор с текущите данни, с които разполагаме.
И така, може би най-належащият въпрос, на който хората се опитват да отговорят от векове – съществувал ли е живот на Червената планета?
НАСА сега просто ще разрови повърхността, за да се опита да отговори на този въпрос, използвайки своя марсоход Perseverance – първата мисия, посветена на лов за минал марсиански живот, която стигна до Марс през февруари.
Дори този роувър обаче, вероятно няма да може да открие признаци на живот сам. Очаква се той да събере проби за връщане на Земята при следваща мисия, което ще позволи на учените да използват мощни инструменти за анализ на пробите в земните лаборатории.
Въпреки че учените знаят, че Марс някога е бил обитаем – поне за микробния живот – все още не е ясно, дали околната среда там е могла да поддържа разнообразен и изобилен живот, какъвто виждаме на Земята.
Докато планетата наистина е имала езера и реки, изследователите не знаят точно колко топла е била тя. „Има много основни неща, които все още не знаем, като например колко топло или колко влажно е било на древния Марс? Бил ли е студен, леден, безплоден свят или по-топъл и влажен?“, пита планетарният учен от университета Пърдю, Бриони Хорган.
Досегашните марсоходи посетили планетата, също са открили, че на повърхността й са пръснати многобройни слоести скали, но никой не е съвсем сигурен как те са се образували.
Най-доброто предположение на учените е, че тези слоеве са образувани от ерозия, вятър, вода и лед. „Но ние не виждаме скални слоеве като този на Земята, защото тук, на Земята, те са унищожени от тектоника на плочите, каквато не съществува на Марс“, добавя Хорган.
Изпращането на марсоходи и сонди на Марс всъщност прави по-сложно разбирането на учените за Червената планета. „Когато имате само един набор от данни, лесно е да направите модел, който отговаря на този набор от данни, но когато имате 50 източници на данни, е много по-трудно да намерите правилния модел, който да отговаря на всички тези данни“, обяснява изследователят на НАСА за Марс Абигейл Фрейман.
Какво следва от тук нататък? Човешки мисии до Червената планета един ден биха могли да помогнат за изясняването на съществуващите несъответствия между данните, изпратени обратно от космически кораби в орбита, и тези събрани от роувъри на повърхността.
Наличието на хора на Марс ще позволи на учените лесно да се преместят в други, неизследвани части на планетата, за да търсят интересни скали, без да се планира проучването само на ограничен район, който влиза в пътната карта на марсохода, вярват експерти.
източник: megavselena.bg
Вижте още:
Някои учени смятат, че животът е дошъл от Марс
Тайнствено „клатушкане“ движи полюсите на Марс
Странни сини структури светят на Марс в ново изображение на НАСА
На Марс вече има живот
Mожете да ни подкрепите като купите продукт от нашия магазин ТУК.
Ако тази статия Ви харесва, помогнете ни да я популяризираме чрез бутончетата за споделяне отдолу.
Благодарим Ви!
Последвайте ни във Facebook