Абу Гуроб – изграден с технология, на която бихме се възхищавали дори днес


Абу Гуроб – изграден с технология, на която бихме се възхищавали дори днес …

Абу Гуроб (Abu Ghurob, известен също като Abu Gurab или Abu Jirab) е Храмът на Слънцето, „погребален център“ или „погребален комплекс“ на култ към Ра (HiddenTruth.site).

Действителната функция на това място е неясна. Датиращ от около 2400 г. пр. н. е., построен от кемитяните (Khemitians), които са използвали напреднали форми на инженерство, за да произвеждат артефакти от камък – да изрязват и оформят, да повдигат камъни с тонове тежина и т. н.

Много от тези конструкции показват доказателства за усъвършенствана обработка. Наблюдават се перфектно пробити кръгли отвори в и през алабастровите конструкции.

Храмът на Слънцето се намира близо до град Мемфис и е разкопан от Лудвиг Борхардт (Ludwig Borchardt) и други египтолози между 1898 г. и 1901 г., от името на Берлинския музей.

Абу Гуроб, буквално означава „Баща на гнездата на враните“ (Father of Crow’s Nests). Вероятно е наречен така, поради невероятната линия на видимост. Той разполага с много структури, издълбани от алабастър.

Масивна платформа от алабастър в Абу Гуроб

Комплексът е изграден от калцирани тухли, покрити с варовик, и е разположен на брега на езерото Абусър (Abusir lake). Входът към мястото на храма е малка конструкция, наречена Храма на долината, но археолозите не са успели да го проучат подробно.

Той е частично потопен и е претърпял големи щети. Известно е обаче, че входен коридор е минавал от портика през сградата и е водил към отворен път от отсрещната страна.

Древноамериканска легенда от Тенеси, преразказана от т. нар. пазителка на мъдростта на Чероки – Дхяни Яхуу (Dhyani Yahoo) в книгата й „Гласовете на нашите предци“ (Voices of Our Ancestors), описва безформени „мислещи същества“, наречени „тла“ същества, които яздейки звукова вълна от звездния куп Плеяди, минали през дупка в пространството в Източен Тенеси и създали народа Чероки.

Разказва се, че всички хора са „деца на сънищата“ на тези ангели или елементи на Природата (египетския Нетер), дошли от звездите. Тази легенда очевидно резонира с вярването на кемитяните относно Абу Гуроб.

Четете още: Неудобните артефакти: каменните лабиринти на остров Большой Заяцкий

Любопитното е, че д-р Е. Реймънд (Dr. E. Reymond), учен, който е изследвал древните египетски текстове от Едфу (Edfu), Египет, в книгата си „Митичният произход на египетския храм“ (The Mythical Origin of the Egyptian Temple) също разказва за безформени същества, дошли от звездите и създали островна цивилизация в Египет.

Тези мъдреци, както са били наричани, са построили оригинална могила, където е станало създаването на човечеството. Този остров се наричал Островът на яйцето (Island of the Egg) и бил заобиколен от вода.

Приказката за Едфу съвпада с историята на Атлантида, както е разказана от Платон – за цивилизация, основана от боговете, създали хибридна раса от хора.

Алтернативни изследователи поддържат използването на мегалитни червени гранитни блокове като „запазена марка“ на сградата на храма Атлант (Atlantean). В Абу Гуроб се виждат колосални червени гранитни блокове с тегло няколко тона.

Египтолозите предполагат, че масивните басейни са били използвани за задържане на жертвена животинска кръв, която е минавала през идеално кръгли канали, врязани в павета. В подкрепа на тази хипотеза те посочват доказателства за канали, врязани в каменния под на двора, които може да са били използвани за оттичане на кръвта.

Въпреки това, няма нито една капка ДНК или други доказателства в подкрепа на това схващане.

Други изследователи смятат, че басейните вероятно са били само символични или декоративни, тъй като в района не са открити ножове или друго оборудване, свързано с жертвоприношения.

Стивън С. Мелер (Stephen S. Mehler) теоретизира, че древните каменни зидани пирамиди никога не са били първоначално проектирани и построени да бъдат гробници за крале или за някой друг.

Били са енергийни устройства, които са използвали течаща вода и слънчева енергия, за да произвеждат различни форми на енергия, които хората използвали свободно.

Интересното е, че вътрешната повърхност на басейните е гладка на допир и показва признаци на кръгови следи от инструменти, което предполага, че който ги е изработил, е направил това с технология, на която бихме се възхищавали дори и днес.



Source link

Visited 13 times, 1 visit(s) today

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *