На 26 декември 2004 година в акваторията на Индийския океан, близо до остров Суматра (Индонезия), Националният център по сеизмология на САЩ регистрира земен трус с магнитуд 8,9 по скалата на Рихтер. По силата си това е четвъртото в човешката история земетресение. Трусът е в 0:58 часа местно време (7:58 часа българско време) и по коригирани данни е от 9,0 и дори 9,3 степен по скалата на Рихтер.
Около осем часа по-късно на североизток от острова е регистриран друг силен трус с магнитуд 7,3 по скалата на Рихтер. През следващите часове се случват и още серия земетресения с магнитуд над 6-та степен, които по направление като вълна се насочват от остров Суматра в посока на Андаманските острови (Индия).
Мощното земетресение предизвиква вълни цунами, които се стоварват на крайбрежията на Индия, Индонезия, Тайланд и Шри Ланка. На 27 декември 2004 година в акваторията на Бенгалския залив близо до бреговете на Андаманските и Никобърските острови (Индия) е регистрирана нова серия от подземни трусове с магнитуд около 6-та степен по скалата на Рихтер.
До обяд на първия ден вълните цунами, съпроводини със силни шквалови ветрове достигат до бреговете на Африка, нанасяйки поражения по крайбрежието на целия Африкански рог и Танзания.
На 29 декември 2004 година в акваторията на Бенгалския залив е регистрирана нова поредица земетресения с магнитуд между 5 и 6-та степен по скалата на Рихтер.
Най-големите разрушения са вследствие на вълните цунами, стоварили се по бреговете на Индия, Индонезия и Шри Ланка. Общият брой на жертвите на опустошителното земетресение и последвалите цунами вълни достига най-малко 225 000 души. Според уточнени данни жертвите общо възлизат на 283 100 души; за изчезнали се водят 14 100 души, а 1 126 900 души са останали без дом. Близо 1/3 от загиналите са деца. Сред загиналите има над 9000 туристи от Европа, избрали за коледната си почивка екзотичните дестинации на Югоизточна Азия. По брой жертвите това земетресение се нарежда на второ място след това в Шънси през 1556 г., но цунамито е най-разрушителното в човешката история.
След земетресението от 26 декември 2004 година световната общественост се обединява и на политическо ниво са взети редица решения, с които да се създадат системи за ранно предупреждение за опасността от природни бедствия.