На 1 януари 1946 година японският император Хирохито официално се отрича от божествения си произход.
Япония е страна, чиито жители имат свое особено виждане за миналото, настоящето и бъдещето, което е много различно и почти неразбираемо за европейците.
Дори след като допускат в своя свят атрибутите и навиците на западния свят, японците все така си остават неподражаеми и ревностно запазват културните, историческите и духовните си ценности.
Поражението във Втората световна война обаче има сериозно отражение върху Япония. Всички – започвайки от най-обикновените рибари и завършвайки със самия император, се налага да се научат да живеят по нови правила, диктувани им от победителите.
Император Хирохито, който се възкачва на трона на империята през 1926 година, в периода на подготовка за войната и по време на самия конфликт до голяма степен остава символична фигура, чието призвание е да обединяват и вдъхновява нацията. Конкретните военни планове се разработват от министрите и военните, а Хирохито просто мълчаливо ги утвърждава.
През 1945 година, когато войната приключва с пълно поражение за Япония, представителите на японския елит са поставени в много тежко положение. Ситуацията засяга и самия Хирохито — въпреки, че на 15 август императорът се обръща лично към нацията, обявявайки за приемането на безусловната капитулация, много от представителите на победилата коалиция искат да видят императора сред подсъдимите, редом до другите обвинени японски военни.
Безусловната капитулация лишава императора от каквито и да е възможности, да повлияе дори върху собственото си бъдеще. През септември 1945 година Япония де факто губи суверенитета си. Властовите функции са предадени в ръцете на Върховното командване на съюзническите сили, които се оглавяват от генерал Дъглас Макартър.
По време на бомбардировките от страна на американската авиация Япония губи 98 от общо 206-те си града. Повече от 1/4 от жилищните сгради са разрушени. Съветската армия нахлува в Манджурия, слагайки край на съществуването на японския марионетен режим в Манджоу-го. САЩ и СССР заемат южната и северната част на Корейския полуостров. Американските войски дебаркират на островите Рюкю, които се завръщат в състава на Япония едва през 70-те години на ХХ век. По време на Руско-японската война от началото на ХХ век Русия губи южен Сахалин и Курилските острови, които след края на Втората световна война са върнати на СССР.
Генерал Макартър е решен коренно да промени Япония. Започва работа по промени в Конституцията Мейджи, които по същество я превръщат в нов документ с пацифистки дух. Поправките формално предават властта на народа, забраняват на Япония да участва във военни конфликти и гарантират на населението обширен набор от граждански свободи. За най-висш държавен орган на властта е провъзгласен Парламента, който изпълнява функцията на единствен законодателен орган в страната.
В новата политическа система на Япония на пръв поглед няма място за императора. Но генерал Макартър неочаквано решава, че Хирохито трябва да остане. Причина за това решение стават противоречията в международен план между бившите съюзници от победилата коалиция, които плавно преминават в руслото на студената война.
В тези условия Макартър вижда заплаха – ако японската монархия бъде тотално премахната, левите сили може да вземат превес в държавата и евентуалното сближаване на Япония със СССР. Разбира се, Макартър не може да допусне подобен развой на събитията. Така се стига до решението Хирохито да запази императорската си титла, въпреки че Японската империя де факто прекратява съществуването си.
За това обаче американците поставят пред Хирохито редица условия. Той остава чисто представителна фигура, лишена от каквито и да е сериозни пълномощия и е изцяло зависим от волята на парламента и правителството. Но най-важното, което американците искат е, Хирохито да се отрече от божествения си произход.
Зад това искане се крие атака по шинтоизма, който между 1869 и 1945 година е официалната държавна религия в Япония. По време на войната американската пропаганда насаждат крайно нелицеприятен образ на обикновения японец, характерна черта на който е “варварската” религия.
След окупирането а Япония от американските войски една от първите заповеди е “директива за шинтоизма”, с която се забранява всякаква подкрепа за шинтоизма от страна на държавата, както и пропагандата на шинтоизма от страна на държавните служители. Разпуснати са държавните органи по религиозния контрол, а храмовете връщат статута си от преди династията Мейджи – ползват се със статут на обществени организации, без връзка с държавния апарат.
Японският императорски двор е неразривна част от шинтоизма. Смята се, че рода на японските императори води началото си от една от върховните богини в шинтоисткия пантеон – Аматерасу. От древни времена земният наместник на богинята на Слънцето за подчинените си е не само владетел на страната, но и свързващото звено между реалния свят и вечните идеали.
Сакралната природа на императорската власт допринася за мобилизирането на японците по време на Втората световна война – в името на императора-богочовек поданиците му с готовност се хвърлят в битките и доброволно се записват в редовете на подразделенията на камикадзетата.
И тогава настъпва момента, в който Хирохито е принуден официално да обяви пред японците, че божественият му произход е просто мит.
Това историческо събитие се случва на 1 януари 1946 година. На този ден е публикувана декларацията “Нинген-сенген”, в която са обединени Императорската заповед за устройството на нова Япония и Императорската заповед за възстановяване на нацията.
В документа се казва: “Пребивавайки в единение със своя народ, Ние винаги сме готови да поделим с него радостите и тегобите. Връзката между Нас и народа винаги се е основавала на взаимното доверие и привързаност, а не просто на митове и легенди. Тази връзка не се основава и на лъжливата идея за това, че императорът е превъплатено божество (акицу-миками), нито, че японският народ стои над другите народи и предназначението му е да властва над света”.
Американската преса тълкува декларацията “Нинген-сенген” като окончателна идеологическа капитулация на Япония и още по-голяма победа за Запада.
Но в самата Япония тази декларация се възприема съвсем различно. Първо, тя не е разпространявана масово и след 1 януари 1946 година, формално изпълнявайки поставеното условие, император Хирохито и обкръжението му бързо се стараят да я забравят. Второ, декларацията е написана във високопарен и архаичен стил, което ѝ придава двойнствен смисъл. В частност, вместо обичайно използваните през първия период от управлението на Хирохито думи “арахитогами”, “ками” (“бог, който е човек”, “богочовек”) в декларацията е използвано по-малко разпространеното “акицу-миками”, което в европейските езици се превежда като “божество”. Съществува и версия, че по-точният превод е “проявление на ками” (“превъплатено божество”). Тази “игра на стиловете и думите” цели да се покаже, че императорът може да е арахитогами, дори и да не е акицу-миками. С други думи, да е богочовек, и да не е превъплатено божество.
Японските изследователи на шинтоизма обясняват това така: Хирохито се отрича от арахитогами — новата абсолютна интерпретация от епохата Мейджи, с която се предава смисъла на понятието “жив бог”. В същото време отричането му не засяга основите на шинтоизма.
В подкрепа на тази теза се излага следният аргумент: императорът успява да издейства разрешение от окупационните сили, да се провежда обредът за почитане на предците, след което започва да извършва обредите в чест на богинята Аматерасу. Следователно, според привържениците на тази позиция, Хирохито дава да се разбере, че както и преди се смята за наследник на божеството.
Доста по-късно, в едно интервю, дадено през 1977 година за влиятелно западно издание, Хирохито сам заявява, че с декларацията “Нинген-сенген” е нямал за цел да отрича божествената си природа. Императорът твърди, че тъй като текста на декларацията започва с пълното цитиране на “Петте точки на Императорската клетва” на императорите Мейджи, същинското му намерение е да се покаже, че Япония по време на династията Мехджи вече е демократична страна и не се нуждае от насилствената демократизация, провеждана от окупантите.
Въпросът за това, от какво всъщност се отрича император Хирохито, след известно време губи актуалността си. Хирохито остава на трона още над 40 години, през време на които Япония кардинално се променя.
След смъртта на Хирохито през 1989 година тронът е зает от сина му Акихито. Ритуалната част на процедурата по възкачването му на престола включва както държавната процедура, така и религиозната церемония на Императорския двор – дайдзьосай.
По време на този обред новият монарх се усамотява в таен храм, където споделя леглото със слънчевата богиня Аматерасу, смятана за прародителка на японската царска династия. След този ритуал възкачващият се на престола монарх все едно е роден отново от лоното на своята прародителка, но вече е богочовек.
Някои специалисти по Япония предполагат, че с преминаването през церемонията дайдзьосай Акихито окончателно е “отменил” действието на декларацията “Нинген-сенген”. Всъщност, в наши дни този въпрос вече е само вътрешно японски проблем. Или поне, докато Япония под ръководството на “богочовека” не реши да съгражда нова империя по примера на предците.