През 1762 година в Котел е ръкоположен за свещеник поп Стойко Владиславов. По същото време в Хилендарската обител на Атон един друг титан на българщината завършва книгата, която се превръща в двигател на българското Възраждане – “История славянобългарска” на Паисий Хилендарски.
Три години по-късно, през 1765 година в Котел съдбата среща Паисий с поп Стойко Владиславов. Младият монах е поразен от срещата си с Хилендареца. След като Паисий му показва книгата си, Стойко Владиславов прави първият препис на “История славянобългарска”. В този препис, на уводната страница Стойко йерей описва както срещата си с Паисий, така отбелязва и датата, на която завършва преписа.
Това се случва точно преди 256 години – на 29 януари 1765 година.
След години поп Стойко става епископ на Врачанската епархия и приема името Софроний. За просветителската му дейност и за службата му в защита на вярата, след кончината му е канонизиран за светец. С делата си свети Софроний Врачански е сред първите, призовали българите да си спомнят славното минало и да го възродят.
Първият Софрониев препис на “История славянобългарска” днес се съхранява в Националната библиотека “Св.св. Кирил и Методий”. Ако желаете да се запознаете с него, може да го сторите и от тук.
Софроний Врачански прави още един препис през 1781 година. Това копие се съхранява в Румънската академия на науките.
“…Така и аз ви написах подред това, което е известно за вашия род и език. Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от други племена и народи. Твърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тая книжчица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество и обичате да знаете за своя род и език. Преписвайте тая историйца и платете, нека ви я препишат, които умеят да пишат, и пазете я да не изчезне!
Но някои не обичат да знаят за своя български род, а се обръщат към чужда култура и чужд език и не се грижат за своя български език, но се учат да четат и говорят по гръцки и се срамуват да се нарекат българи.
О неразумни юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава? Толкова години са царували и са били славни и прочути по цялата земя и много пъти са взимали данък от силни римляни и от мъдри гърци. И царе, и крале са им давали своите царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе. От целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език, както и за това подред написах в тая история. И за това българите имат свидетелство от много истории, защото всичко е истина за българите, както вече и споменах…”