Рожденото му име е Джон Грифит Чейни, или поне така се предполага, защото документите за раждането му са унищожени по време на голямато земетресение, разрушило Сан Франциско през 1906 година. Но за всички той е познат като Джек Лондон. Ражда се на 12 януари 1876 година в Сан Франциско.
Предполага се, че биологичният му баща е известният по онова време “професор” по астрология Уилям Чейни. Още в детските си години Джон научава, че човекът, когото смята за свой баща не е биологичният му родител, затова пише писмо на Уилям Чейни. Но получава много рязък и хладен отговор, в който Чейни отрича да се е женил за майка му, и дори намеква, че е импотентен.
Така или иначе, майка му Флора Уелман се жени повторно, когато Джон е само на осем месеца и малкото момче приема фамилията на осиновителя си; вече се казва Джон Грифит Лондон. Джек, всъщност е умалителната форма на името Джон.
Семейство Лондон не е от богатите. Това принуждава Джон да започне работа още като ученик – продава вестници по улиците. Когато завършва с основното училище през 1889 година, започва работа в консервна фабрика. После съдбата го запраща в Аляска, където както всички по това време е привлечен от идеята да открие самородно злато. След това пък работи във ферма за стриди и не малко време плава като моряк на риболовно корабче.
До 23-годишната му възраст няколко пъти е арестуван и обвиняван, че води скитнически начин на живот. Решава, че най-лесно може да се прехранва и да печели добри пари като пише. Така на бял свят се появяват първите му кратки разкази, които публикува в няколко списания. Вдъхновение за разказите си черпи от собствените си преживявания от годините, прекарани в Аляска и по времето, когато работи като моряк.
През 1900 година излиза първият му сборник с разкази “Синът на вълка”, а след това, през следващите 17 години, започва да издава по 2-3 книги на година. Появяват се сборници като “Богът на бащите му”, “Вяра в човек”, “Лунният лик”, романът “Дъщеря на снеговете”, новелата “Дивото зове”.
Общо Джек Лондон създава над 200 разказа и повече от 20 романа и новели. Броят на очерците и новелите му никой не се наема да преброи с точност. Най-известни разбира се са романите “Морският вълк”, “Мартин Идън”, “Малката стопанка на голямата къща”, “Белият зъб”, “Сияйна зора”, „Лунната долина“, „Белю Пушилката“ и т.н.
Джек Лондон се жени два пъти. Първият път през 1900 година за Елизабет Мадърн, но този брак се превръща в кошмар, заради постоянните дрязги между съпругата и майка му. След три години двамата се разделят, а дъщерите им Бес и Джоан остават при майка си. Няколко години по-късно Чармиън Китридж става втора съпруга на Джек Лондон. Тя е и вдъхновителка на множество от образите на героините в творбите на писателя. Живеят заедно до смъртта на Джек Лондон.
Още с първите си творби Джек привлича вниманието не само на критиците и литераторите, но най-вече жъне успехи сред масовите читатели. Романите му са много добре приети и му носят финансов успех.
От 1902 година Джек Лондон членува в социалистическата партия. Кандидатира се дори за кмет на Оукланд, но изборите печели друг. През 1916 година напуска партията, мотивирайки избора си с това, че вече не вижда “плам и желание за класова борба”.
Малко по-късно същата година, на 22 ноември 1916 година, Джек Лондон почива в Глен Елън, Калифорния. Писателят е едва на 40 годишна възраст. Фактите около смъртта му са противоречиви и неведнъж са ставали обект на спорове. В смъртния му акт е записано, че почива вследствие на уремия. Слуховете обаче твърдят, че е починал от свръхдоза морфин, към който се е пристрастил в последните години от живота си.
Прахът на Джек Лондон, заедно с тленните останки на съпругата му Чармиън, са погребани в семпъл гроб в Глен Елън, Калифорния, белязан само от един голям камък, обрасъл с мъх.