На 14 юли 1867 година в кариера край град Редхил Алфред Нобел за пръв път демонстрира новото си изобретение – динамита. На 25 ноември същата година Нобел подава документите за патентоване на взривното вещество. Окончателно патентът е одобрен през май 1868 година.
Работата по създаването на динамита Алфред Нобел започва през 1859 година. След като постига успех в опитите си, успява да направи добра реклама на продукта и да организира масовото му производство. Динамитът широко се използва не само в миньорското дело, но става предпочитан и сред военните.
Любопитно е, че Алфред Нобел започва да се занимава с взривни вещества след като бизнесът на семейството в Русия запада. След поражението на Руската империя в Кримската война бащата на Нобел се лишава от военните поръчки от руската корона. През 1858 година семейството се връща в Швеция, където Алфред започва да експериментира с течен глицерин, в търсенето на ново по-добро взривно вещество от барута.
Работата е много опасна. При един от провалите в опитите загива брат му Емил. След редица други нещастни случаи в повечето страни по света е забранено производството на нитроглицерин. Алфред Нобел решава да продължи започнатата работа. За да намали взривоопасността на нитроглицерина, той го смесва със силициев диоксид, или иначе казано – напоява с нитроглицерин кварцов пясък. В резултат се получава смес, която може да се формова в нужния калъп, а при транспортиране е много по-безопасна. Новият материал е патентован с наименованието “динамит”, от гръцкото понятие за “сила, мощ”.
 |
| Патентът на Нобел за динамита |
Освен динамита ученият открива още такива вещества като пластичния експлозив, балистита (т.е. бездимния барут) и кордита.
Нобел изобретява и патентова детонатори за взривяването на шашките динамит. Няколко години след това ученият вече е собственик на фабрики за производството на взривното вещество в над 20 страни по света. Част от заработеното си състояние Алфред Нобел заделя за фондация, която всяка година връчва наградите за изключителни постижения в различни научни области и обществени сфери, за която премия всеки е чувал – Нобеловите награди.
За мнозина е необяснимо решението на Нобел да учреди и награда за постижения за световния мир. Още докато е жив ученият е наричан “кървав милионер”, “търговец на смърт” и “динамитен крал”. Самият Нобел не иска да остане за поколенията като “злодей от световен мащаб”.
Противопоставя се по всички възможни начини срещу употребата на изобретението му за военни цели, но кой може да спре унищожителния порив у хората?
Няколко години преди смъртта си заявява: “Ще ми се да изобретя вещество или машина, която да притежава такава разрушителна мощ, че всякаква война да стане невъзможна”.
Затова ученият завещава голяма част от състоянието си за фондацията, която да раздава награди за значими постижения в основните клонове на науката, литературата и за дейност, която води до укрепване на световния мир. В списъка не е включена математиката. Слуховете твърдят, че това решение е свързано с името на шведския математик Митаг-Лефлер, когото Нобел ненавижда заради неговото нахално просене на средства в полза на Стокхолмския университет. Другата мълва е, че Нобел е лудо влюбен в известната математичка София Ковалевска, която обаче предпочита Митаг-Лефлер пред “краля на динамита”. Нобел просто не смята математиката за наука, която се занимава с открития и формулиране на законите, на които се подчинява света.
През живота си Алфред Нобел патентова 355 изобретения. Сред тях е и водомер, барометър, хладилен агрегат, газова горелка, усъвършенстван начин за производство на сярна киселина и конструкция на бойна ракета. За много малко време разработва модел на първия велосипед с каучукови гуми, конструира автоматични спирачни системи и безопасни парни котли. Допринася много за индустриализацията, като разработването на нефтените полета край Баку е изцяло негова заслуга.
През 1879 година Нобел заедно с братята си решава да вложи част от капитала си в нефтодобивната индустрия в Азербайджан. Всички процеси, като се започне от намирането на нефтонаходището до продажбата на петролните продукти, се намира под контрола на братята Нобел. Двадесет години по-късно фирмата им е с капитал, надхвърлящ 30 милиона рубли, притежава 13 завода (6 от тях за преработка на суровия петрол). С други думи, част от капитала, с който се изплащат нобеловите награди, идва от нефтодобива.
Съвременниците описват Нобел като затворен, недоверчив и склонен към резки промени в настроенията си човек. Никога не се жени, живее сам. В лабораторията му в продължение на 18 години работи само един асистент, а до книжата си не допуска никого – всичко обработва сам. Един от най-богатите хора в Европа, собственик на над 100 завода, корпорации и синдикати, умира от мозъчен кръвоизлив. В едно от последните си писма пише: “Проблемите със сърцето ще ме задържат в Париж, най-малко с няколко дни в повече, докато докторите не постигнат единно мнение за лечението ми. Нима не е ирония на съдбата, че ми предписаха да пия нитроглицерин!”.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>