Поетичният талант на Фьодор Тютчев много дълго остава неоценен по достойнство. Тютчев просто не смята поезията за основното си занимание, а и по принцип е много разсеян човек. Случвало се е да напише стихове на салфетка в кафене и просто да я забрави; или да сътвори стих в обикновен разговор с някого, да не го запише и просто да го забрави. Първата му книга със стихотворения излиза от печат през 1854 година, когато Тютчев е вече на 51 години. Дори и това не би се случило, ако приятелят му Иван Тургенев не настоява да издаде стихосбирката.
Фьодор Иванович Тютчев се ражда на 5 декември 1803 година в родовото имение на Тютчеви в Овстуг, недалеч от Брянск, Орловска губерния. След като получава много стабилно за времето си образование, постъпва в катедрата по словесност в Московския университет. Вундеркиндът успява да завърши висше образование през 1821 година – едва на 18 години. Изобщо кариерата му винаги се развива с шеметни темпове. Първо е изпратен зад граница на дипломатична служба, после се завръща у дома, но продължава с кариерата на дипломат във Външното министерство на Руската империя. През 1848 година вече е цензор на Външното министерство с чин “статски съветник”, което по таблицата на ранговете съответства на генералско звание във войската. Любопитен момент е, че като цензор Тютчев забранява в Русия да бъде издаван “Манифеста на комунистическата партия” на Карл Маркс. Точните му мотиви: “Комуто се налага, ще го прочете на немски, а то така или иначе е празнодумство”.
Голяма част от живота на Тютчев преминава в Мюнхен. Там се жени за потомствената баварска аристократка графиня Ботмер. Домът им е посещаван от велики немски поети и философи. Тютчев е много близък с Хайнрих Хайне и Фридрих Шелинг. Превежда на руски стиховете на Хайне, а с Шелинг води много оспорвани философски спорове. Животът в Германия до голяма степен повлиява на творчеството на Тютчев. Философската му лирика звучи по-близо до образците на немската поезия, отколкото до руските традиции. Но Тютчев е всепризнат като третият от големите руски романтици – редом с Пушкин и Лермонтов.
В личен план животът на Тютчев също е много любопитен. Официално той се жени два пъти, и двете му съпруги са немски аристократки, които не разбират и дума руски. С втората си съпруга, баронеса Ернестина Дьорнберг фон Пфефел, Тютчев се среща още докато е женен за Елеонор Ботмер – първата му съпруга. Тя обаче много скоро почива – първо узнава за съпружеската изневяра, а после по време на плаване към Торино с децата си, Елеонор претърпява корабокрушение. Двете изпитания се оказват съкрушителни за здравето й. Тютчев прекарва цяла нощ до ковчега на Елеонора, а на сутринта цялата му коса е побеляла.
Въпреки това, още на следващата година се жени за Ернестина. В живота му обаче има и още една ярка романтична връзка – любовната му авантюра с Елена Александровна Денисиева. Девойката е връстница на дъщеря му и заедно с нея учи в института в Смолни. “Тайният брак” на Денисиева и Тютчев е сключен през юли 1850 година. Когато тайната за връзката им е разкрита, бащата на Денисиева се отрича от нея. Налага се тя да напусне института и да заживее на квартира. Но всичко това не я спира, защото в главата й е само любовта към Тютчев. През май 1851 година Денисиева ражда момиче, което е кръстено на майка си Елена. После идват още две деца. Стиховете, които Тютчев посвещава на Елена Денисиева, са смятани за най-изтънчената любовна лирика на руски език.
Че любовта е – по предание –
един съюз – душа в душа,
съединено съчетание,
съдбовно сливане в сияние,
Но и … двубой. Не, не греша…
(“Предопределение”, 1851-1852, превод Любомир Занев)
Последните години от живота на Елена Александрова са тежки. Силите й я напускат, а и се разболява от туберкулоза. През август 1864 година Леля, както я нарича Тютчев, умира в ръцете му. Тютчев я надживява с цели 9 години. В края на живота си за съвсем кратък период преживява три семейни трагеди – последователно почиват брат му, синът му и дъщеря му. Повален е от мозъчен инсулт. Почива на 27 юли 1873 година в Царско село. Ковчегът с тялото му е пренесен от Царско село до Петербург и е погребан в гробището на Новодевическия манастир.
Ако попитате кои са най-цитираните стихове на Фьодор Тютчев, най-вероятно ще чуете:
Русия с ум не мож’ я осъзна;
ни общ аршин отгоре й да се прокарва:
особена е нейната снага –
в Русия може само да се вярва.