10 декември 1948 година бележи повратна точка в човешката история. На тази дата Генералната асамблея на ООН приема Всеобщата декларация за правата на човека. Елинор Рузвелт, съпруга на президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт и първи председател на създадената през 1946 година комисия на ООН за правата на човека, нарича Декларацията „великата Магна Харта, валидна за цялото човечество“.
Датата започва да се отбелязва след 1950 година, когато в резолюция на Генералната асамблея на ООН е отправен призив към всички държави по света и заинтересованите организации, да отбелязват 10 декември като Ден за правата на човека.
“Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство.” Това гласи първият член от Декларацията за правата на човека.
Документът започва с преамбюл от 11 части. В него са записани 30 члена, с които се утвърждават принципите на достойнството, свободите, равенството и братството, провъзгласява се правото на живот и забраната на робството, определят се гражданските права на всеки в обществото, социалните, икономическите и културните права, провъзгласяват се духовните, политическите и обществените свободи, както и свободата на вероизповеданията и правото на всеки да участва в обществени сдружения и организации.
През 1948 година на заседанието на Генералната асамблея на ООН никоя от страните, членки на организацията, не гласува против Декларацията. От гласуване се въздържат само 10 страни – Саудиткса Арабия, ЮАР и 8 страни от социалистическия блок. Сред тях обаче не е България, защото страната ни става член на ООН чак през 1955 година.
Декларацията за правата на човека е документът, преведен на най-много езици и диалекти. Това е вписано и като постижение в книгата на рекордите Гинес. Днес се знае, че нейни преводи има на поне 375 езика и диалекти. В много от страните, чиито конституции са приемани в годините след края на Втората световна война, под една или друга форма са включени идеите, залегнали в първия член на Декларацията.
Самият документ не е договор по смисъл на международното право. В него обаче е дефинирано значението на думите „основни свободи“ и „човешки права“. Тези понятия са залегнали в Хартата на Обединените нации, която задължителна за спазване от всяка страна, членка на ООН. Това съотнасяне прави Всеобщата декларация за правата на човека основен документ на ООН. Мнозина юристи в света смятат, че декларацията, макар и без пълна юридическа сила, е мощен инструмент за оказване на политически, дипломатически и морален натиск върху правителства, които нарушават който и да е от членовете на Декларацията. Всеобщата декларация за правата на човека е допълнение към Устава на ООН и в наши дни представлява съставна част от международното право.
В света има множество организации, които са се посветили на защитата на правата на човек. На първо място, разбира се, е Организацията на обединените нации (ООН), която води диалог с всички правителства и се стреми да защитава и гарантира човешките права в цялата система на организациите-членки.
ЮНЕСКО е друга организация от световен мащаб, в чиито цели е залегнало укрепването на мира и безопасността, най-вече чрез обмен на идеи между народите в областта на образованието, науката и културата.
УНИЦЕФ се е посветила на гарантиране на мирен живот за децата на планетата.
Международната организация по труда (МОТ) защитава правата за по-добри условия за труд и живот, стимулиране на заетостта, разкриването на потенциала на работната сила и развитие на социалните институции.
Европейският съд по правата на човека пък е основният юридически институт на Европейския съюз. Той разглежда спорове, в които страни могат да са както държави, членки на общността, така и частни лица.
Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) се грижи за контрола на въоръженията, както и за мирното разрешаване на конфликти. Организацията следи и за защитата на човешките права, осъществя наблюдение за провеждането на честни избори, отговорна е за обезпечаването на икономическа и екологична безопасност.
Лекари без граници е организация, която си поставя за задача защитата и получаването на правото на медицинска помощ в горещи точки на планетата ни, където съществуват конфликти. Организацията оказва медицинска помощ без оглед на политиката на официалните власти.
Human Rights Watch провежда изследвания на състоянието на човешките права в над 70 държави по цял свят.
Amnesty International следи за спазването на международните стандарти и оказва натиск спрямо лица, които нарушават правата на човека.
До изработването и приемането от ООН на Всеобщата декларация за правата на човека се стига след много усилия. Началото им обаче е положено още през 1941 година, когато в своето обръщение за състоянието на Съюза американският президент Франклин Рузвелт призовава за защита на четирите, както той ги нарича – „най-важни“ човешки свободи:
Свобода на словото и изразяването
Свобода на религията и вярата
Свобода от лишения
Свобода от страх
Тези думи са изсечени върху мемориала на Рузвелт във Вашингтон.
———–
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>