Не, лудостта на нашия началник
прелива мярата! Тоз поглед, с който
преди пламтеше като Марс във броня
пред бойните редици, днес покорно
се свежда и обслужва едно смугло
египетско челце! Това сърце,
което в грохота на грозни битки
му пръскаше нагръдника, сега е
ветрилце, мехче, чийто дъх разпалва
страстта на една циганка!…
Великият Шекспир започва с тези думи “Трагедия за Антоний и Клеопатра”. Написаното е по адрес на Марк Антоний – човекът, живял в сянката на Гай Юлий Цезар и Октавиан Август.
Марк Антоний се ражда в семейство, принадлежащо на клана Антонии в древния Рим. Родът му има корени както сред патрицианското, така и сред плебейското съсловие. Самият Марк Антоний ще твърди, че родът му води началото си от Антон – синът на Херкулес.
Историците са приели за рождена дата на Марк Антоний да се смята 14 януари 83г. пр.н.е., макар че според Плутарх годината може и да е 86 пр.н.е. В историческите хроники се споменава, че Марк Антоний от младини е разпуснат младеж, с неуравновесен характер, склонен към разврат. Дали това е точно така, няма как да знаем със сигурност. От официалните исторически източници е известно само това, че младият Антоний е пратен да учи риторика в Гърция.
Славата започва да го спохожда, когато служи в конницата на проконсула Авъл Габиний. Като командир на конницата Антоний се отличава с безстрашието и смелостта си. И тогава съдбата го сблъсква с Гай Юлий Цезар. Антоний преминава през 54г. пр.н.е. в легионите на Цезар, става негов горещ привърженик и така му е открит и пътя към политическите постове в древния Рим.
Антоний застава на страната на Цезар в конфликта му със Сената и Гней Помпей. И в това няма нищо нелогично, като се има предвид и връзката по роднинска линия между двамата. След като Цезар получава диктаторската титла, именно Марк Антоний е назначен за началник на конницата – длъжност, равняваща се приблизително на съвременния министър на вътрешните работи, с тази разлика, че по онова време “вътрешните работи” се решават с войски, а не с милиции или полицейски сили.
Отношенията между Антоний и Цезар охладняват малко преди смъртта на Гай Юлий. Заради неуместните му действия, Цезар отнема на Антоний политическите дейности. Но това е за кратко, защото след покушението срещу Цезар на 15 март 44 г. пр.н.е. в Рим отново настъпва безвластие. Три фракции се борят за да поемат управлението. Нужни са месеци на преговори, за да се стигне до сключването на договора между Марк Антоний, Октавиан Цезар (все още) и Марк Емилий Лепид. Това е известният в историята Втори триумвират.
Отношенията между триумвирите обаче никак не може да се нарекат спокойни, още по-малко – добронамерени. Антоний получава под свое разпореждане източните провинции, подчинени на Римската република. През 41 г. пр. н.е. му се налага да поеме към Юдея, където трябва да потуши поредното въстание. На път за там минава през Египет, където среща Клеопатра – жената, изкусила преди това самия Цезар. Антоний се влюбва.
Може би тази любов слага началото на трагичния край на един великолепен воин. Историята на тази връзка е известна на всички. Марк Антоний прекарва все повече време в Египет при “своята царица”. В Рим недоволстват. Октавиан (Лепид е отстранен от триумвирата след 36 г. пр. н.е., заради обвинения, че е поискал управлението над Сицилия и изпратен в изгнание) полага неимоверни усилия, за да настрои общественото мнение срещу поведението на Антоний. И успява, макар и с цената на светотатство, което никой не си е позволявал да извърши до този момент.
Октавиан научава, че в завещанието си Марк Антоний е записал, че след смъртта му цялата негова собственост преминава в ръцете на египетския фараон Клеопатра и децата им – близнаците Александър Хелиос и Клеопатра Селена II и по-малкият им брат Птолемей II Филаделф.
Марк Антоний вече си е навлякъл недоволството на гражданите на Рим, когато през 34 г. пр.н.е., след един авантюристичен поход в Армения отпразнува триумф, но не по улиците на Вечния град, а в египетска Александрия. Нещо повече – триумфалното шествие споделя с Клеопатра, на която дарява титлата “Царица на царете”. В Рим Октавиан решава, че е настъпил моментът да се действа. Успява да се сдобие със завещанието на Марк Антоний, което по традиция се пази в храма на весталките. Актът, който извършва Октавиан сам по себе си е огромно прегрешение пред мос майорум. Но в Рим не само Сенатът, а всички вече негодуват от поведението на Антоний.
След като прочита пред Сената завещанието на Антоний, Октавиан окончателно накланя везните в своя полза. “Бащите на отечеството” гласуват и нареждат на Марк Антоний незабавно да се яви в Рим, за да отговаря за постъпките си, с които подкопава авторитета на Рим. Разбира се, пълководецът не се съобразява с това нареждане и… Рим обявява война на Египет – още един тънък политически ход от страна на Октавиан: никой не може да го обвини, че разпалва поредната гражданска война (тъй като конфликтът носи точно такъв характер), защото войната е срещу Египет и фараона Клеопатра.
На 2 септември 31г. пр. н.е. в битката при Акциум флотът на Египет под командването на Антоний и Клеопатра е разбит. Легендата гласи, че неразбория с оттеглянето на триремата на Клеопатра е преломния момент, предопределил в крайна сметка поражението на Антоний и Клеопатра. Дали маневрата е предприета преднамерено или по нелепо стечение на обстоятелствата е зле изтълкувана, ще остане завинаги обект на спорове сред запалените по историята. Фактите са такива – Антоний е принуден да се оттегли към Александрия, където в едно малко сражение бива убит. Възлюбената му Клеопатра решава да се самоубие, за да не понесе повече унижения от страна на Октавиан.
И само Шекспир може с няколко стиха да пресъздаде величието на трагедията в живота на един мъж като Марк Антоний:
Събития с такъв обхват покъртват
и свойте причинители. Тез двама
светът ще жали, докогато слави
тоз, който тъй злочести ги направи!
Под твое ръководство, Долабела,
с войската си, орлите римски свела,
на любовта им почест ще дарим.